Сталин, залагайки на Шарл де Гол през 1943 година, съдейства за възстановяването на геополитическата роля на Франция, която трябваше да уравновеси влиянието на Америка и Великобритания.
Ставайки президент на Франция, де Гол продължи политиката на национална независимост от САЩ и НАТО.
Владимир Федоровский разказва при какви обстоятелства Сталин окончателно е повярвал на лидера на «Сражаваща се Франция».
Превод:
Най-известният и публикуван руски писател, живеещ във Франция, неотдавна публикува последната си книга «Истински роман за манипулирането».
В книгата са събрани уникални доказателства и по-рано непубликувани архивни документи, в които се споменават любопитни личности.
Например, Иван Иванович Агаянц, съветски разузнавач, който съдействал за сближаването на генерал де Гол с Йосиф Сталин по време на Втората световна война.
Владимир Федоровский: Историята на Иван Агаянц е удивилна. Това един от най-секретните агенти на Кремъл за 20 век.
Този човек е причината Сталин да заложи на де Гол.
Агаянц изиграл ключова роля между де Гол и СССР.
Генерал-майор Иван Агаянц е бил първият началник на служба «А» към Първо главно управление на КГБ.
Тази структура се занимавала с дезинформация.
Синът на арменски свещеник бил политолог: говорил турски, персийски, френски, испански и английски, бил ловък майстор на шпионажа.
Агаянц бил по-скоро аскет, което чудесно се съчетавало с необикновената му професия.
Агаянц успял да ликвидира операцията, която целяла убийството на Сталин, Рузвелт и Чърчил по време на Техеранската конференция.
През 1943 година, когато френските власти били разкъсвани от съперничеството между генерал де Гол и генерал Жиро, Сталин заповядал на Агаянц, заминавайки за Алжир, да се срещне с лидера на «Сражаваща се Франция».
В Алжир Агаянц се срещнал с де Гол и представил на Сталин рапорт от срещата.
Агаянц бил точен в оценката си.
Шарл де Гол, когото той познавал още преди войната, без съмнение бил човек, който трябвало да бъде на страната на СССР, за да създаде силен съюз срещу Великобритания, водеща нечестна игра, и САЩ, които вече били избрали Жиро — генерал, който не притежавал качествата на генерал и затова се поддал на влиянието на Вашингтон.
В своята свръхсекретна депеша до Сталин Агаянц добавил няколко израза от писмата на де Гол до майка му, за да може окончателно да убеди вожда в неговия избор.
Агаянц публично твърдял, че де Гол сам му е показал това писмо.
Но има още една правдоподобна версия: Агаянц получил копие от писмото от пощальона, активист на френската комунистическа партия.
Сталин вече знаел, че в писмото до майка си де Гол, бидейки още офицер, споменавал «за жизнено необходимото за сражаващата се Франция сключване на съюз със сражаващата се Русия».
Агаянц знаел, че това ще докосне лично Сталин, защото самият той бил любящ и грижовен син.
В очите на съветския вожд думите на де Гол в това писмо можели да принадлежат само на много искрен човек.
В сърцето на Сталин, който вдигнал народа си срещу нацисткото варварство, понятието родина, сражаваща се за живота, било главното.
Видях това писмо в архивите през септември 1991 година.
Там открих и писмото, написано от Арагон, в което френският писател дава съгласието си да работи за съветските тайни служби.
Същото вечер Сталин решил колкото се може по-скоро да покани де Гол в Москва, за да сключи договор за съюз между «сражаваща се Русия и сражаваща се Франция».
Сталин често ще употребява израза «сражаваща се Русия», говорейки за СССР.
Той знаел, че думите въздействат върху ума и събитията.
Именно този момент станал началото на нерушимата дружба на де Гол с Русия (генералът никога не говорел за СССР).
Сталин, залагайки на де Гол през 1943 г., съдействал за възстановяванета на геополитическата роля на Франция, която би уравновесила влиянието на Америка и Великобритания.
Де Гол станал за него незаменим човек във Франция.
Това заставило вожда да сдържа действията на френските комунисти и да направи Франция член на Съвета за сигурност на ООН.
Де Гол продължил политиката на национална независимост от САЩ и НАТО, когато станал президент на Франция — пет години след смъртта на Сталин.
Настоящата ситуация е значително по-опасна, отколкото времената на студената война.
Днес тържествува интернет, фалшивите новини..
Живеем във въображаем свят.
По време на студената война имаше правила, разлика между пропаганда и реална политика.
Днес всичко се смеси: ние лъжем и вярваме на собствените си лъжи.
Западът обяви, че Русия е главният му враг.
Както и през 30-те години, Западът отново греши в избора си на противник: когато сключи Мюнхенското съглашение през 1938 година, СССР беше демонизиран, а ние (французите) се предадохме на Хитлер.
И днес Русия отново се демонизира…
Петя Паликрушева
Източник: http://www.lefigaro.fr/international/2018/11/26/01003-20181126ARTFIG00180-vladimir-fedorovskic-est-un-agent-sovietique-qui-imposa-de-gaulle-a-staline.php