Борбата на Башар Асад да задържи властта в свои ръце се доближава към края си.
Но в резултат на гражданската война страната вече не може да бъде събрана в едно цяло и да се върне в това състояние, в което тя беше преди конфликта.
Стотици хиляди мъртви, милиони все още така и не успяват да се върнат по домовете си, а Сирия се оказа задробена на части.
В някои ъгълчета на страната възстановителните работи няма да започнат още дълги години, се твърди в статията.
В много страни, засегнати от Арабската пролет, переспективите също са мрачни.
«Единственият успех» бе постигнат в Тунис.
Скоро след смъртта на Буазизи и началото на масовите протести в страната авторитарният лидер  Зин ал-Абидин бен Али избяга в Саудитска Арабия.
В статията се посочва, че в негова смяна дошла демокрацията, която, страдайки от терористчни атаки и икономически проблеми, продължава «да слуши като фар на надеждата за прогресивните интелектуалци и активисти в целия регион».
Както отбелязва The Guardian, за разлика от авторитарните режими, страните с монархическа форма на управление, такива като Мароко, Бахрейн, Йордания, значително по-лесно преживели Арабската пролет.
Независимо от това на тях  също им се наложило да направят отстъпки, те и до днес се сблъсквали с нейните последици.
А самовластието на управляващите страните на Персийския залив, в това число Катар, ОАЕ и Саудитска Арабия, ликвидирали и най-малката проява на икокомислие, пише The Guardian.
Петя Паликрушева
https://www.theguardian.com/world/2018/dec/30/arab-spring-aftermath-syria-tunisia-egypt-yemen-libya
Източник: