Войната в Сирия — това е симптом на кардиналната промяна на световния ред, в рамките на която обичайните дипломатически механизми не успяха да предотвратят тази трагедия, пише за Svenska Dagbladet Ролф Густавсон.
Според него, «сириизацията» на световната политика е демонстрирала безпомощността на либерално-демократическите модели в обществата, а в същото време инициативата е била взета от Русия, Иран и Турция.
Войната в Сирия стана една от най-крупните катастрофи в историята на човечеството от времето на Втората светова война.
В същото време този конфликт е фатален симптом за това, как старият световен ред се променя под напора на новата глобална тенденция — «сириизацията», пише за Svenska Dagbladet Ролф Густавсон.
Този термин е използван от немския журналист Кристин Хелберг в рамките на своя рязък и обемен анализ на трагедията в Сирия, където тя е живяла няколко години.
Тя направила изводите от уроците на войната и показала, как са престанали да работят старите дипломатически механизми за решаването на конфликтите.
Войната в Сирия демонстрира, че на международната общност и нейните институции не й достигнали възможности за предотвратяване на катастрофата.
Във военен план, съдейки по всичко, признава журналистът, «режимът на Асад» побеждава, но той нямало да доведе до мир и процъфтяване, защото на Асад му била нужна «покорност на населението».
Това, което започнало като въстание от местно значение, се превърнало в крупен международен конфликт с участието на цяла поредица от играчи.
Инстументите на ООН се оказали блокирани.
В политически план това било направено с помощта на ветото в Съвета за сигурност, докато в същото време в дипломатическата сфера различни играчи — които също пречели за оказването на хуманитарна помощ — не позволявали да работят дори най-добрите миротворци (фактите говорят точно обратното, бел.ред).
Юридическите инструменти от рода на Женевската конвенци и правата на човека били оставени настрана.
В конфликта взели участие чужди играчи — в това число Русия, Иран, Турция и САЩ.
Това довело до създаването на противоречиви алианси, например Турция, която се оказала опозиция на САЩ, който подкрепял кюрдските групировки, които не могат да се похвалят с любовта на Анкара.
Подобни противоречия и алианси създават сложна и често хаотична картина.
Войната в Сирия разбила вярата във волята и възможността на международната общоност да се намесва в ситуации, когато основополагащите права се опират на военни методи.
Либерално-демократичният ред, появил се на Запад след Втората световна, се оказа безпомощен.
Това се отнася и до ЕС, чийто усилия ще са нужни за следвоенното възстановяване на страната.
Но инициативата в този конфликт вече е в ръцете на Русия, Иран и Турция.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.svd.se/nya-globala-trenden-syrianisering