През 1972 г. Ануар Садат изгонил съветските военни съветници от Египет, поставяйки основите на десетилетия американско господство и много насилие в Близкия изток. Това съобщава Фокус. Превод от The Economist:
През 2013 г. президентът Барак Обама предаде хегемонията на Америка, когато отказа да предприеме военни действия срещу използването на отровни газове в Сирия, а по-късно поиска ядрено договаряне с Иран.
Доналд Тръмп, напротив, лобира за ракети в Сирия и заплаши Иран.
Но докато той се движи между заплашвайки да съкруши враговете и да се измъкне изцяло, последният инстинкт ще доминира.
Понякога събитията, неговите съветници или вътрешната политика могат да го принудят да предприеме действия.
Но Тръмп най-вече ще се окаже още по-откъснат от Обама.
Това ще доведе до непредсказуемост, неефективност и продължителен хаос.
Частични споразумения могат да бъдат договорени в Йемен, Сирия и Либия, без да се намерят трайни решения за прекратяване на войните.
„Крайната сделка“ на Тръмп за мир между Израел и палестинците ще бъде мъртвородена, ако изобщо се появи план.
Санкциите на Америка срещу Иран няма да изтласкат режима на аятоласите и ще укрепят хардлайнерите му.
Джихадистите ще използват всяко пространство за прегрупиране.
В тази ситуация опасността от нови войни ще присъства през 2019 г., ако не по замисъл, то по погрешка.
Обстрелването на руски шпионски самолет през септември от сирийските системи за противовъздушна отбрана, насочени към израелски бомбардировачи, беше предупреждение за това как нещата могат да се объркат, когато толкова много сили водят различни войни в малко пространство.
Един от рисковете е война, която изправя Израел срещу Иран и неговите съюзници, особено „Хизбула“, ливанската шиитска милиция. Друг е въвличането на Турция в борба срещу сирийските сили (и техните руски и ирански съюзници), ако те се опитат да си върнат анклава Идлиб.
Политиката в Персийския залив ще бъде нервна. Ужасното убийство през октомври на Джамал Хашоги, журналист в изгнание, отслаби крал Салман и сина му, Мохамед, на когото бяха положени надеждите на социални и икономически реформи.
Това може да доведе до повече репресии, да засили интригите в двореца и да задълбочи Студената война на страната с Катар и Турция.
Симпатята на Тръмп към автократичните приятели в крайна сметка подхранва нестабилността, но той ще се тревожи повече за загубата на влияние и договорите за отбрана към Русия или Китай.
Наистина, Русия все повече ще се хвърля като необходимата сила в Близкия изток. Като се намеси в Сирия през 2015 г., Русия спаси режима на Башар ал-Асад, но досега избягваше да попадне в тресавище, подобно на Америка в Ирак.
Русия е показала, че ще застане зад съюзниците си, без значение колко е отблъскващо. Тя е усъвършенствала военните си техники и е създала витрина за продажби на военно оборудване.
Русия е единствената страна, която се радва на приятелски отношения с всички основни регионални играчи, сред които Израел, Турция и най-вече Иран.
Ключът към всяко решение в Сирия ще бъде в ръцете на Русия, а не на Америка. Въпреки, че Русия е предоставила въздушни сили на „шиитската ос” в региона, Саудитска Арабия е сътрудничила с Русия за управление на добива на петрол и повишаване на цената на суровия.
Китай също прониква. Той разполага с военноморска база в Джибути. Като най-голям купувач на петрол в Персийския залив, Китай има жизненоважен интерес към сигурността на региона.
Но Китай най-вече ще се ограничи до провеждане на икономически сделки. Тя ще остави подлудяващите политически проблеми на Америка — или ако не, на Русия.