Фукуяма се отрича от думите си
В книгата си «Идентичност» (Identity), която излезе през септември, Франсис Фукуяма разглежда настоящата мания по въпросите на културната, расовата, националната и религиозна идентичност.
Политиката на идентичността, които изисква особено отношение, правата и признаването на малцинствата на базата на пола, етническата принадлежност и религията, наистина са не просто периферен феномен след политически съзнателните учащи се в американските елитни университети.
Не, идентичността, според Фукуяма, се е превърнала в глобална мегатенденция, която може да сложи край на либералната демокрация.
Общият знаменател на различни подобни явления, като Брекзит, ислямисткото движение, руският национализъм, а също искането на студенитте да се изключат белите мъже от университетската учебна програма, са стремеж към признаването на идентичността и особеното отношение, което води до дълбокото войнствено недоволство от либералния световен ред, пише Фукуяма в «Идентичността», където предупреждава за токсичната мания около въпросите за идентичността.
«Това е опасно, защото щом дискусията премине от икономическа политика към идентичност, тя често бива определяна като биологично свойство.
Поради голямата нееднородност в момента на съществуващите общества и продължаващата миграция, а също, поради това, че в съвременното общество няма една религия или етническа принадлежност, ситуацията е препълнена с усложнения».
Когато Фукуяма нарича идентичността главна движеща сила в съвременната политика, той очевидно се отрича от собствените си идеи, които през миналия век го направиха интелектуална звезда от световна величина.
Няколко месеца преди падането на Берлинската стена Фукуяма публикува есето «Краят на историята?» (The End of History?), в което изложи тезата си — колкото интересна, толкова и смела.
Той предсказа, че с края на студената война и с изчезването на съветския комунизъм либералната демокрация ще се прояви като финален социален модел в социалната история на човечеството.
Политологът твърдеше, че, макар конфликтите между интересите на различни страни и групи от населението да продължат да съществуват, конкуриращите идеологии, които са съществували в миналото (комунизъм или фашизъм) повече няма да представляват сами по себе си реална алтернатива на либералната демокрация.
Както знаем, историята реши друго.
Комунизмът и фашизмът НЕ са заровени завинаги, а атаката над Световния търговски център и неуспешното нахлуване в Ирак ни дадоха да разберем, че голяма част от населението на Земята все още няма никакво желание да превръща страните си в либерални демокрации по западен образец.
Фукуяма стана предвестник на тази неоконсервативна самонадеяност, която в началото на века застави Джордж Буш да се опита да осъществи американската мечта за експорт на демокрация в Близкия изток.
Днес Фукуяма вече твърди, че още през 1990-те години е предсказал, че религиозният екстремизъм, сектантството и неудържимият национализъм ще доведат до нови конфликти и разногласия.
«Нито религията, нито национализмът ще изчезнат бързо.
Но днес ние живеем в друга епоха, когато въпросът за идентичността се превърна в реалност в много демокрации по света», казва той.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.berlingske.dk/debatinterview/francis-fukuyama-voksende-antal-indvandrere-i-danmark-kan-udloese