В началото на 1990-те западните граждани така бяха опиянени от победата над «комунистическата заплаха», че въобще не си задаваха излишни въпроси по какъвто и да било повод за житието и битието си.
Който не вярваше в тържеството на неолибералните идеи, автоматично бе поставян в раздела «чудак или некадърник» и моментално бе обявяван за маргинал.
Така реагират към инакомислещите и днес.
Уж демократичните избори на волеизлиянието на народа се превърна в гонитба за лидерство на често напълно криминално забогатели хора, надпревара на екипите мениджъри на същите. Общото при всички беше и е, че ВСИЧКИ обслужват едни и същи неолиберални елити.
И до днес е така по отношение на парламентарно представените партии.
За целта неолибералната идеология използва религията, морала, нравствеността, семейните ценности.
Това, което до неотдавна се считаше минимум за неприлично, а максимум за недопустимо и немислимо, се превърна в норма, а след това и в единствено вярната линия на поведение.
Ако на някого преди 20-30 години му бяха казали, че «чисти хомосексуалисти» във Великобритания ще станат почти половината от младежите, а в шотландските училища в учебната програма ще бъдат включени «уроци по хомосексуализъм» — някой би ви се изсмял влицето.
Но преди 20-30 години.
Но и този успех не се оказа вечен.
Всъщност, няма вечен успех.
В един момент либералите буквално настъпиха мотиката.
Жителите на европейските страни започнаха тихомълком да забелязват чудовищното имуществено разслоение.
И в България е така.
Да, живеем по-добре от хората в Сомалия или Бангладеш, но на все повече хора им става ясно, че дори НЯМАТ ШАНСОВЕ да се измъкнат от задушаващата хватка на кредитите, а в същото време по незнайни причини някои хора забогатяват ден след ден все повече и повече.
Много хора вече са …смутени от това. Думата смутени бе използвана като проява на деликатност.
Друг ефект на избухнала бомба в редица страни стана въвеждането на еднополови бракове.
Само в католическа Франция половината от страната започна да протестира против това, но никой не чу демонстрантите.
Случи се дори точно обратното — в европейските държави започнаха да преследват родителите, които не пускат малките си деца на уроците по извратената «секс-просвета».
Мощен катализатор стана миграционният въпрос.
Когато едни от «гостите» започнаха да извършват терористични атаки, а други насилие, то значителна част от европейското общество разбра, че нещата не вървят така, както им обещаваха.
Т.е. както ги лъжеха.
Но неолибералите бяха толкова уверени в своята непогрешимост, че отговориха на общественото недоволство с помощта на шаблонниите информационни технологии.
В частност: недоволните бяха класифицирани като тролове в информационната война…
Често ги наричаха популисти.
Към популистите започнаха да причисляват хора без значение на техните реални идеологически възгледи — само на базата на един критерий: отказ да следва неолибералния политически дискурс.
Например, в Германия за популисти бяха обявени едновременно дясноконвервативната «Алтернатива за Германия» и лявата партия «Левите», в Гърция — социалдемократическата СИРИЗА и неонацистката «Дясна Зора», във Франция — десните от «Националното обединение» и комунистите на Меланшон и другите компартии.
СМИ започнаха да пишат за «популистите» практически с неприкрито пренебрежение и отвращение, представяйки ги като необразовани хора, с ниско ниво на култура, кримитални елементи, радикали, които унищожават ценно имущество и т.н.
Тези дни братанското издание The Guardian с ужас констатира, че за последните 20 години популярността на «популистите» се е увеличила повече от три пъти, за тях гласува всеки четвърти европеец…
А в Унгария и Италия умерените евроскептици дори получиха пълната власт.
А преди това звучаха прогнози за малката продължителност на «популистката» вълна…
Сега социолозите заговориха в един глас, че ръстът на популярността на автентично левите и десните партии в Европа продължава.
Петя Паликрушева