Да, Израел се държи като гадняр. Но би ли оцеляла еврейската държава, ако тя се държеше по друг начин?
Превод:
Неотдавна дискусията се разгоря с нова сила: прехвърлянето на американското посолство в Йерусалим предизвика вълна от протести по целия свят. В Газа отново е неспокойно…
Тази неголяма страна отново се оказа в центъра на всеобщото внимание.
Израел може да се пресече само някакви си 5-6 часа.
В най-тясното място на страната от граница до граница има само някакви си 15 км. Те могат да се преминат по време дори на сутрешната гимнастика.
Израелците знаят прекрасно, че ако ги нападнат, а армията не успее бързо да даде отпор, след няколко часа всичко ще бъде свършено.
Следва да се има предвид, че враговете на Израел не са
само «Хизбулла» и ХАМАС. Зад тях стоят Иран, Сирия и Катар.
Ако се поставим на мястото на Израел, то не е трудно да разберем защо Израел е така силно против ядрения договор с Иран. Много израилтяни считат, че светът ги подлага на смъртоносна опасност.
Те се страхуват, че Иран ще плюе на договора и ще продължи разработката на ядрено оръжие.
Стратегически този въпрос има за Израел принципно значение.
Понастоящем Изрел е единствената ядрена държава в региона, а това й дава увереност в собствените й сили.
Затова Израел счита, че иранските ядрени обекти трябва да се бомбардират.
РАБОТИ ЛИ СДЪРЖАНИЕТО?
Когато палестинската младеж в Ивицата Газа започва да хвърля камъни, Израел отговоря с гумени патрони, сълзотворен газ, бой и дори с бойно оръжие.
Когато ХАМАС обстрелва израелските селища със своите смешни и неефективни ракети, Израел хвърля високоточни бомби.
Твърдите ответни мерки — това е част от политиката на сдържане. Тя не може да бъде наречена неефективна.
Такава е израелската логика. И много хора ненавиждат Израел точно за това.
Не е трудно да се разбере от какво се ръководи Израел.
По-трудно е да се разбере смисълът на израелските поселения, когато се завземат палестински земи, за да се разселят в тях свръхортодоксални юдеи.
Не без причина палестинците са бесни.
Техният гняв се споделя от част от световната общност.
Израел прекрасно знае това, но продължава в същия дух.
Тук обикновената логика влиза в задънена улица — защо им е тази откровена провокация?
Какъв е смисълът да се подтикват палестинците към метеж?
КРАЙНОСТИТЕ КАТО МЕТОД
В своята докторска дисертация, който той защитава към Хамбургския университет през 2008 година, ученият Щефан Алсведе пише, че геополитическата стратегия на Израел е добре обмислена.
Същността й се свежда до това да се прилага прекалена сила както в политикчески, така и във военен смисъл.
Например: През 1990 г. Израел закри всички палестински университети, ЕС в отговор скъса с Израел научното сътрудничество.
Представителят на израелското правителство реагира така:
«След цената, която ние заплатихме в борбата за оцеляване, е немислимо да се поддадем на натиск отвън и да поставим самите себе си под удар».
Но този цитат е цвете в сравнение с това, което каза тогавашния премиер Ариел Шарон през 2003 г.
Той заяви, че всяка критика на Европа срещу Израел е антисемитска по своята природа.
Израел се държи като гадняр, представящ се за жертва — с това напомня своя голям покровител от Белия дом.
ПЕСИМИЗМЪТ ПОБЕЖДАВА
В Израел считат, че е опасно дори да се опитват да се сприятелят с палестинците, особено в настоящите граници на страната. Вместо това те по-добре да бъдат държани на разстояние и всячески да бъдат изтласквани по-надалеко.
Те се ръководят от подобни принципи по отношение целия обкръжаващ ги свят, освен САЩ, единственият приятел на Изрел.
Тук са налице исторически, идеологически и религиозни мотиви.
Ако погледнем историята, то държавата Израел се зароди през 1948 г на вражеска земя.
Оттук следва и напрежението в Европа — макар тя да изигра ключова роля в създаването на израелската държава, по рано самата Европа бе арена на Холокоста, развихрил се в годините на Втората световна война.
От религиозна гледна точка идеологията на Изрел е обзета от осъзнаването на собствената им неповторимост, доктрината на богоизбрания народ и обетованата земя.
В еврейските традиции същетвуват два модела за общуване с околния свят.
Едната от тях, оптимистичната, се нарича «ор ла-гойим»и се превежда като «светлина за народите».
Песимистичната предполага, че израилтяните са предоставени сами на себе си и не могат да разчитат на чуждо разположение.
СТРАННАТА ЗАЩИТА
След като песимизмът се възцари окончателно, страната се превърна в още по-консервативна и религиозна.
Както често казват израилтяните, «ейн брера» — нямаме избор.
Тук трябва отново да се обърнем към историята. След Втората световна европейците казаха «повече никакви войни», а евреите — «повече никакви жертви».
Може би израилтяните имат и друг начин да обезпечат собствената си сигурност…
Но дори, когато избират сегашната си агресия, те едва ли са започнали да живеят по-безопасно.
Автор: Франк Росавик
Превод и редакция: Петя Паликрушева за News Front
Източник: https://www.aftenposten.no/meninger/kommentar/i/kazjGA/Slik-tenker-Israel-Derfor-hater-sa-mange-Israel