От втората половина на XX век Европа попада в уникална ситуация.
Контролът над европейските ресурси се оказва в ръцете на неевропейска държава (САЩ), макар и тя да се възприема от европейците като страна с една и съща култура.
САЩ, както и Великобритания, и до днес, изграждат своята глобална империя, опирайки се на общоевропейските ресурси.
Ако за Лондон Европа беше централна ресурсна база, то при САЩ такива били няколко.
САЩ се оказаха идеолози и създатеи на Шестия райх.
Именно те преодоляха съмненията на западноевропейците относно целесъобразността на разширяването не само през 90-те, нои през 80-те години.
За Америка беше по-лесно да задействат европейските ресурси за свои интереси за разлика от ситуацията, в която те се управлявали от единен център.
Докато на колективния Запад му бяха достатъчни ресурсите от ограбвания от него свят за удовлетворение на собствените му потребностии, не възникваха никакви проблеми.
ЕС признаваше американското лидерство, послушно следваше външната политика на САЩ, а Вашингтон за целта му отделяше обширни територии и споделяше с него новозавледените ресурси.
Например, разпадналият се СССР беше ограбван с еднакво настървение от европейците и американците — заедно.
Но към средата на 90-те години се забелязва, че балонът на западното благополучие се беше
раздул прекалено много.
Още през 1993-1994 години става ясно, че европейците работят по-лошо от социалиските страни, много от компетенциите им вече били изгубени или въобще не били придобити. Независимо от това, те получаваха значително повече от социалистическите страни и живееха по-добре.
Налице беше преразпределение в полза на колективния Запад, в това число на Европа, на ресурсите на целия останал свят.
Не е трудно да се направи изводът , че при неизчерпаемостта на западните потребности и ограничеността на глобалните ресурси, в един прекрасен момент възниква несъответствие между обема на наличните ресурси и потребностите на Запада.
Тогава започва вътрешно-западна борба за ресурси, която довежда до разпада на колективния Запад.
В тези условия ЕС, като единен организъм, може да се съхрани само, ако промени военно-политическия си партньор.
Т.е. скривайки се под руския военно-политически чадър, Европа би могла да не позволи на Америка да я ограби.
За САЩ в условията на разпада на западното единство, ЕС губи своята ценност.
САЩ могат да ограбват европейските страни и поотделно.
Нещо повече, разрушаването на ЕС се превръща в необходимост за Вашингтон, когато станало ясно, че Америка повече няма да бъде глобален хегемон и че Европа бавно и постепенно се насочва към Русия.
САЩ пропуснаха момента, в който хегемонмията започна да се губи. Това започна през 2008 г. Хегемонът не успя да спаси съюзника, защото започна глобалната системна криза.
Именно тогава Вашингтон трябваше да пристъпи към разрушаването на ЕС.
Но и ЕС не се възползва от подареното му десетилетие за преоценка на външната си политика.
През цялото това време единството на Запада бе запазено.
Едва след идването на власт на Тръмп и стоящите зад него «националисти», САЩ се отказаха от идеята за сътрудничество с ЕС и започнаха да работят за неговото унищожаване.
Точно тогава бе лансирана идеята за Брекзит, мигрантската криза…
News Front