Отлага се електронната идентификация за българските документи за самоличност до 2020 година. Това съобщи БНР.
Парламентът прие облекчен механизъм за уреждане на пребиваването на чуждестранните военнослужещи от НАТО, цивилния компонент и техните зависими лица, работещи в структури на Алианса на територията на България.
Управляващите промениха Закона за българските лични документи, с който се въвежда нов документ – „карта на служител в структурата на НАТО и на зависимо лице“.
Към настоящия момент съществува практическа невъзможност за издаване на такъв документ.
Парламентарната група на БСП не подкрепи предложението на МС и настоя да се чуят доводи, защо реформата се отлага.
Според ГЕРБ, срокът не може да се спази заради течащите обществени поръчки. Валентин Радев поясни:
«Аз пледирам да се спазват правилата. Ние това сме направили. Спазваме Закона за обществените поръчки. Ще го направим бавно и полека. Никой не го е направил досега, ние посягаме и ще го направим електронното управление, но трябва да го направим внимателно. Но, понеже става въпрос за много пари и понеже не може да се спази очевидно срокът — как така да остане без срок? На 1 януари да дойдат да ни обясняват: «Да, ама то не влиза». Ами не влиза, ние сме взели решение и сме го взели по правилния начин. Единственото, с което се съгласявам, че е можело да бъде на друго място».
Депутатът Георги Свиленски от БСП упрекна ГЕРБ, че залагат промени в последния момент.
«Колко закона променихме последните 2 седмици, да им отлагаме срокове? Кой отвън тази сграда ще ви повярва, че 2020 г. ще тръгне електронното управление? Ми, не слагайте срокове! Кажете, когато приключи поръчката, ще направиме срок.
За какво слагаме някакви срокове и винаги от 20-и декември започваме да ги променяме. Колко закона променихме, даваме ли си сметка? Колко неща отложихме?»
Заместник-министърът на вътрешните работи Красимир Ципов поясни, че и сега има закони за електронната идентичност като електронният подпис и др. МВР се отнася отговорно към всичко това:
Парламентът окончателно ще направи промени в Закона за културното наследство. Ще даде и възможност частните музеи да могат да легализират и вече декларираните ценности. Така собствениците на колекции ще могат да поискат пренасочването на заявлението им към музеи, които притежават експертен потенциал и съответстват на тематичния обхват на колекцията. Това ще може да се направи и към частни музеи, а не само към държавни и регионални.
Министерството на културата настоява да се запази възможността директори на музеи и министърът да могат да отказват издаването на удостоверение на културните ценности, ако има данни, че те са придобити незаконно.
Парламентът ще гласува и структурни промени в Министерския съвет, свързани със закриването на Министерството на българското европредседателство.