Анализирайки заплахите за националната сигурност, Збигнев Бежежински предупреди, че «най-опасният сценарий» ще бъде «великата коалиция межеду Китай и Русия, които са обединени не от идеология, а от обща обида».
Въпреки прогнозите на аналитиците и сериозните разногласия Пекин и Москва продължават да се движат един към друг, за да се противопоставят заедно на «американската заплаха», пише «Нешанъл Интерест».
Превод:
Година преди края на 2017 година един от водещите американски специалисти по стратегия на 20 век Збигнев Бжежински започна да бие тревога.
Анализирайки заплахите за американската сигурност, той предупреди, че «най-опасният сценарий ще стане великата коалиция междуе Китай и Русия, които са обединени не от идеология, а от обща обида».
Тази коалиция «по своите мащаби и обхват ще напомня тази заплаха, която някога представляваше съветско-китайският блок, но този път по-вероятно Китай ще стане лидер, а Русия ще го следва».
Тогава малко хора се вслушаха в думите на Бжежински. Малко са също тези, които признават, че алиансът на обидените преминава от редиците на хипотетичните съюзи в раздела геостратегически фактори.
Въпреки структурните разногласия Пекин и Москва продължават да се движат един до друг, за да се противопоставят заедно на «американската заплаха».
Сближаването на тези две горди нации с дълги истории е своего рода грандиозно възмездие за тази дипломатическа маневра, която Ричард Никсън и Хенри Кисинджър лансираха преди половин век.
Американските президенти, започвайки от Бил Клинтън, не само игнонираха факта на формиране на тази коалиция на обидените, но и несъзнателно, макар и неоспоримо, я подхранваха.
След разпада на СССР през 1991 година Русия бе оглавена от лидер, който се стремеше да «погребе комунизма», това е Борис Елцин, и да стане част от Запада.
Историята за това, как достигнахме до тази точка на враждебност, в която сме днес, е много дълга, в нея всички страни направиха много грешки.
През 1996 година решението на админстирацията на Клинтън да разшири НАТО на изток към границите на Русия стана «най-фаталната грешка на американската политика за целия период от края на студената война».
Путин и Си наблюдаха как САЩ водеха война на Балканите, включително «случаен» бомбен удар по посолстовто на Китай в Белград през 1999 г., както и подкрепяните от Запада цветни революции, които свалиха правителствата на Грузия и Украйна, както и изявленията на Хилъри Клинтън през 2011 година, която призова към улични протести срещу руското правителство.
Не е задължително Путин да е параноик, за да допусне, че САЩ искат да го свалят.
Когато натискът на САЩ над Русия се увеличи след въвеждането на санкции във връзка с Крим, когато започнаха активните дипломатически опити да се изолира Русия, Китай разтвори обятията си.
Всеки път, когато САЩ и Западна Европа причиняваха болка, Китай предлагаше утешение.
Когато САЩ се опитаха да проявят неуважение лично към Путин, Си намери начин да демонстрира дълбоко уважение.
Какво се случи в руско-китайските отношения на различни нива: осъзнаване на заплахата, положително отношение между лидерите, съструдничество във военната сфера и разузнаването, икономически връзки, дипломатическа съгласуваност и ориентацията на елита.
Русия и Китай са убедени, че САЩ не просто хвърлят предизвикателство на техните интереси в Източна Европа и Южно-Китайско море, но и активно се стремят да разбият позициите им.
Петя Паликрушева
Източник: https://nationalinterest.org/feature/china-and-russia-strategic-alliance-making-38727