До 2014 година Западът бе напълно убеден, че във военната сфера Русия е така слаба, както и в икономическата.
По тази причина, нарушавайки всички възможни споразумения, доводи и договори, обкръжи Русия със системи за ПРО, военни бази и прочие елементи от «хватката на анакондата».
Едва когато Москва успя да натрупа достатъчно сили, тя начерта пределно ясните си
«червени линии».
«Вежлавата» черта през 2014 година бе още по-ясно поставена през 2015, а окончателно и отрезвяващо през 2018 г.
Политическото нахлуване на американците в Украйна и техният опит НАТО да се приближи до самите граници на Русия се оказа извънредно болезнен.
Но измъквайки Крим от ръцете на американците и защитавайки Донбас, Москва успя кардинално да засили ответната военна инициатива за страната.
Ликвидирайки още по-глобалните планове на западните играчи в Сирия, разрушавайки мечтата на Вашингтон здраво да стисне в ръцете си ключовите маршрути за доставка на енергоносители, Кремъл за втори път принуди света да преоцени разположението на новите сили.
Финал на историята се превърна 1 март 2018 година, когато демонстрацията и вземането на въоръжение на най-новите образци от стретегическите настъпателни комплекси се превърнаха за Белия дом в окончателен сигнал, че във военен план слабата Русия вече не съществува.
Веднага, щом стана ясно, че здравината на икономическата система също е била недооценена от западните аналитици и санкциите на могат да разбият Русия веднъж и завинаги, фокусът бе прехвърлен върху историческата уязвимост — удар вътре в обществото.
На 17 декември 2018 г. се съобщи, че ЕС хвърля милиони евро, за да лансира «демокрация» в Русия.
САЩ не са преставали да правят това.
Година след година се наливат пари вътре в Русия, за да се облъчва и зомбира обществото.
Путин прогонва една след друга фондации, сдружения, НПО-та, уж религиозни организации и прочие, а Западът продължава да създава нови и нови.
Но в същото време, за да стане държавата силна отвътре, първаначално трябва да се обезопасят нейните външни граници.
И ако в публичните разговори «границите» на Русия е прието да се очертават около края на руската територия, то в геополитиката съществуват други очертания.
Истинските граници на Русия, чиято неприкосновеност трябва да се охранява, това са буферните държави.
Не преди тях, а територията след тях.
И САЩ разбират това прекрасно.
Буфер за Русия трябваше да бъдат и множеството бивши социалистически държави, но в периода на слабата Русия от времето на Горбачов и Елцин, тези територии бяха изгубени тотално.
В тях вече властват силите на мрака.
Още от 1925 година по същата причина около СССР започна да се
изгражда изкуствен «кордон» от държави и антируски институти.
Настъпващият контур имаше да цел да изолира и постепенно да задуши СССР.
Впоследствие това повлия върху решението на СССР да отговори на настъплението на Запада симетрично.
Да присъедини Западна Украйна и Западна Белорусия, а също част от Бесарабия, създавайки своеобразен буфер между създадените русофобски режими и границите на СССР.
След разпада на СССР новите буферни държави около Русия отново станаха арена на геополиитчески войни.
Чрез методите на социалното инженерство Западът планомерно променяше техния статус от неутрални към русофобски.
Планираше се създаването на военен и политически кордон на тяхна база за извършването на превантивни «сдържащи» операции.
Всеки път, когато могъществото на Русия набираше естествени обороти, Западът провокираше около нея войни.
По същите планове, понастоящем Русия от югозападна страна трябва да бъде вмъкната в провокирания украински конфликт.
Първоначално към горещата война трябвало да бъдат включени Полша, Унгария и Румъния, под предлог борба за «исконно собствените им» региони, изгубени някога «в борбата с Москва».
Източна Европа трябваше да гори и до днес във войни, но Русия така и не започна война с Украйна.
Същото може да се каже и за републиките в Северен Кавказ.
В Средна Азия САЩ с всички сили се опитваха да започнат мащабна дестабилизация, но поради съвместните действия на Пекин и Москва горното така и не се получи.
Вълната на русофобския съюз от Балтика до Черно море бе планирано да бъде разширена до Азербайджан и Каспийско море, но и в двата случая Русия изигра картите така, че на Вашингтон му свършиха всички възможни варианти.
Войници на НАТО в Естония
Към 2015-2020 г. се планираше Русия напълно да бъде обкръжена от военни бази, райони на ПВО и плацдарми, достатъчни за «обезоръжаващ мълниеносен удар».
От Аляска и Окинава до Скандинавия и през всички южни, югоизточни и югозападни посоки Русия трябваше да бъде стегната в «хватката на анакондата».
Тази методика не се характеризира с рязка агресивност, тя монотонно удушва.
За тромавия Запад това е идеален сценарий, но за съвременна Русия с нейната ясна вертикала на властта и способнотста й стремително да променя действията си и да извършва дръзки операции — това беше истински подарък.
Към 2018 година концепцията за «хватката на анакондата» беше успешно отслабена по всички фронтове.
Но опасността от анакондата е все още налице.
За да видим кожата й опъната в рамка, силите на Доброто се нуждаят от всички вас.
Победата ще бъде наша!
Петя Паликрушева