«Денят се познава от сутринта». Нищо не опровергава така явно тази мъдрост, както изминаващата 2018 г. на Западните Балкани. Започнала оптимистично с българското Председателство на Съвета на ЕС, чийто приоритет под мотото «Съединението прави силата» бяха Западните Балкани, годината приключва с напрежение, напомнящо за 90-те години на миналия век.
Основните проблеми в района остават нерешени — нормализирането на отношенията между Сърбия и Косово е по-далече от когато и да било, босненският сръбски националистически лидер Милорад Додик стана член на босненското колективно председателство, заявявайки, че е «сърбин на временна работа в Сараево», Босна остава нефункционираща държава и продължава да изнася джихадисти. Албанците на Балканите са в подем и готвят «съвместна стратегия за обединение на албанците до 2025 г.», както писа прищинският «Газета експрес».
Дори големият успех на годината — подписването на Преспанския договор между Република Македония и Гърция за разрешаване на спора за името, е помрачен от факта, че всяка от страните тълкува по своему какво точно е договорено.
Тлеещият конфликт между Сърбия и Косово се разгоря с нова сила след увеличението от Прищина до 100 процента на митата върху всички стоки, внасяни от Сърбия и от Босна и Херцеговина, в отговор на кампанията, която се води против Косово.
Косовските ръководители заплашват и с нови, още по-строги мерки, а междувременно проектът за формиране на армия на Косово върви с пълна сила — на 14 декември ще бъде приет последният пакет от закони за формиране на въоръжените им сили, въпреки предупрежденията на ЕС и НАТО, че сега не е моментът за това.
Предстоящото формиране на армия на Косово и отказът на Прищина да отмени митата върху стоките от Сърбия ще имат катастрофални последици, ако Прищина не се вразуми във възможно най-кратък срок, заяви президентът на Сърбия Александър Вучич, а премиерът Ана Бърнабич призна, че един от вариантите на Сърбия е да използва армията си, защото няма да гледа ново етническо прочистване.
Тя напомни, че страната инвестира в засилване на отбранителната си способност и продължава да се въоръжава с руско и най-съвременно китайско оръжие.
Вицепремиерът на Косово Енвер Ходжай заяви за загребския «Вечерни лист», че на няколко пъти по време на пребиваването си в Хърватия, Македония и Черна гора е разговарял с лидерите на тези страни за «основаването на пакт, който би се противопоставил на Сърбия и нейната агресивна политика».
Според него това е необходимо, тъй като «Сърбия продължава агресивната кампания против Косово и иска освен Косово да дестабилизира целия регион».
Страните взаимно се упрекват в опити за дестабилизиране на региона. Междувременно президентите на Сърбия и Косово Александър Вучич и Хашим Тачи постигнаха съгласие по опасната идея за прекрояване на границата между двете страни, отхвърлена категорично от премиера Рамуш Харадинай. Съгласието между двамата президенти обаче не помогна на диалога между Белград и Прищина, който бе прекратен след въвеждането на 100-процентните мита от Прищина.
Сръбският министър на отбраната Александър Вулин нееднократно посочва, че албанците продължават проекта си за формиране на Велика Албания. Албанците отричат, но вода в мелницата му наля състоялото се в края на ноември съвместно заседание на правителствата на Косово и Албания в косовския град Печ, където по констатацията на прищинския «Газета експрес» премиерът на Албания Еди Рама представи идеята за «национален проект за обединение на Албания и Косово».
Вестникът пише, че Рама призовал косовския премиер Рамуш Харадинай да започне да изгражда «съвместна стратегия за обединение на албанците до 2025 г.» По думите му, по подготвянето на този проект ще работят външните министерства на двете страни.
Прищинският вестник «Коха» на свой ред писа, че на заседанието е прието предложението на косовския външен министър Беджет Пацоли за извършване на проучване за «Албанската нация през следващите 50 години». Пацоли каза, че това е документ, който ще послужи като «платформа за развитие и укрепване на албанската нация на Балканите».
«Изправени пред много предизвикателства, албанците трябва да имат общо бъдеще», казал Пацоли след заседанието в Печ.
Подобни изявления будят тревога и в Република Македония, където албанците представляват около четвърт от населението и се превърнаха в решаващ фактор в управлението на страната, тъй като от тях зависи парламентарното мнозинство. Приети бяха четирите поправки в конституцията на Република Македония, изисквани от Преспанския договор с Гърция, една от които е за промяна на името в Република Северна Македония.
Председателят на албанската партия Беса Билал Касами призова премиера Зоран Заев да отговори на исканията на албанските партии за още промени в конституцията, този път отнасящи се до употребата на албанския език и до позицията на албанския народ в страната. Ако тези въпроси не бъдат решени сега, ще бъдат актуализирани отново на следващите избори, предупреди Касами.
Междувременно бившият премиер на Република Македония Никола Груевски, осъден на две години затвор за доставката на луксозния мерцедес по делото «Танк», избяга в Унгария дни преди да влезе в затвора. Безпрецедентното бягство при странни обстоятелства породи подозрения, че това е станало със съдействието на управляващите.
Разнопосочните изявления на премиера Зоран Заев пък периодично предизвикват смут и обтягат отношенията с Гърция и България. Още веднъж стана ясно, че всеки чете и разбира подписаните договори по свой си начин.
А картината в началото на годината бе съвсем различна и България има голяма заслуга за това. Българското Председателство на Съвета на ЕС даде нов импулс на процеса на интегрирането на Западните Балкани в ЕС и това бе отчетено и в балканските столици, и в Брюксел като най-голям успех. След години застой в тези сякаш забравени от Европа страни България успя да убеди европейските партньори, че не може да има мир и просперитет на континента, докато цяла Европа не бъде обединена.
На Срещата на върха в София на 17 май България помогна на Скопие и Атина да намерят решение на десетилетния спор за името. След това страната ни съдейства за взимането на решение от Съвета на ЕС за започване на преговори за присъединяване на Македония и Албания, макар и да не бе определена конкретна дата.
Приоритет на Българското председателство бе свързаността на региона. Договорихме осигуряването на допълнителни средства за свързаност — 11 транспортни проекта, за цифрова програма на Балканите, за Енергийна свързаност, за младежите чрез Еразъм+. Лансирани бяха важни инфраструктурни проекти с обещание за европейско финансиране.
Европейската комисия прие нова Стратегия за разширяването с ясни срокове за всяка държава. На срещата в София обаче президентът на Франция Еманюел Макрон поля обнадеждените ни съседи със студен душ — той заяви, че ЕС е избързал с разширяването след последната среща на върха за Западните Балкани, състояла се през 2003 г., и последните 15 години са показали, че това отслабва Европа. Европа трябва да се реформира, преди да мисли за нови членове, настоя той.
Докато се реформира обаче, Западните Балкани не бива да губят европейската си перспектива. Те не трябва да бъдат залъгвани с празни обещания, а да получат подкрепа с конкретни проекти и с нов импулс на регионалното сътрудничество.
Решаващите за бъдещето на ЕС избори за Европейски парламент през май ще заварят Балканите отново на политически кръстопът. Дано да изберат верния път!
Райна Асенова от БТА