КРИСТОФ БАРБИЕ: Разбира се, за основната маса хора това изявление е недостатъчно. Но при всички случаи изявлението щеше да бъде недостатъчно, защото много хора очакваха повече, за да може животът им да стане по-добър.
Но когато се спускате до самитие низини, дразните тези, които са във висините.
Подобна ситуация се случва всеки път.
Ако се вслушаме в претенциите на основната маса, налице са два вида проблеми: част от хората искат да получават по-голяма работна заплата, а останалите считат, че, за да се излезе от положението, на Франция ще й бъде нужно такова усилие, което страната няма да издържи, защото заплащането на по-големи заплати ще се превърне в непосилен товар за компаниите (ай, стига, бе, бел. ред. по Бай Брадър, т.е. не се хващайте на тази въдица)
Макрон засегна всички теми. Той говори за заплатите, за пенсионерите.
За въпроси от общонационално значение.
Дори обясни, че гражданите, които не членуват в партии, биха могли да участват в обсъждането на въпросите. (а защо само те?, бел.ред.)
Описа проект, приличащ на проект за референдум за граждански инициативи.
Няма нежда да си в партия, за да имаш възможност да участваш в обсъждането, това практически е референдум (много коварно елиминиране на хората от останалите партии, бел.ред.)
След това Макрон поиска прошка, върна се към грешките си по отношение на пенсионерите.
Той призна, че това са били твърде сериозни действия, но те са били несправедливи.
Ще избегнем ли «петия акт» на протест?
Това е ключовият въпрос в близките дни.
Превод и редакция: Петя Паликрушева