От 2016 година американските експерти по международни отношения говорят за «миналото състояние и неясното бъдеще на т.нар. либерален ред», пише Стивън Уолт.
Това, че Тръмп не особено много цени демокрацията, правата на човека, върховенството на закона и другите класически либерални ценности, не може да се оспори, той наистина не изпитва уважение към демократичните партньори на САЩ, предпочита пред тях автократите, но да се счита той за единствена и най-важна причина за рухването на «американския световен ред» не е правилно, убеден е авторът.
Според професора, семената на днешните проблеми са били посяти дълго преди появата на Тръмп на политическата арена и те в голяма степен са свързани с външнополитическите решения на администрациите на предшествениците на Тръмп — Бил Клинтън, Джордж Буш-младши и Барак Обама.
Да се върнем четвърт век назад в миналото, към началото на еднополярния момент, продължава авторът.
Според политолога, побеждавайки СССР, САЩ са можели да вземат на въоръжение нова генерална стратегия, адаптирана към света, в която вече няма свръхдържава-съперник.
Вашингтон е можел, отхвърляйки изолационизма, да напусне тези региони, които повече не са се нуждаели от сериозна защита от страна на САЩ, както и да намалят своето военно присъствие в света, съхранявайки готовност към в няколко ключови райони при необходимост, счита авторът.
Както твърди аналитикът, благодарение на подобни стъпки съюзниците на Америка биха моли да поемат по-голяма отговорност за решаване на местните си проблеми, а самите САЩ биха могли да се съсредоточат върху насъщните проблеми у дома — с това да приближат американската мечта към реалността.
Със своя пример Вашингтон е можел да им покаже ценността на свободата, демокрацията и свободния пазар, както и върховенството на закона.
Подобен политически курс не се е обсъждал по върховете — вместо това американските демократи и републиканци, обединявайки усилията си, са започнали да изграждат стратегията за либерална хегемония, предполагаща колкото се може по-широко разпространение на либералните ценности в света, пише авторът.
Убеждението в това, че ще им помогне вятърът на прогреса и влюбването в американския образ на Америка като незаменима държава, те се заели да използват мощта на страната за сдържането на диктатори, за разпространението на демокрация, налагането на санкции върху т.нар. пропаднали държави и въвличането на колко се може повече страни във военни съюзи под ръководството на САЩ, припомня политологът.
В резултат през 2016 година Америка поела ангажименти за отбраната пред по-голям брой други дръжави, отколкото когато и да било в историята.
Петя Паликрушева