Бедните и възмутените отново са историческа сила

Французите, известни като метежен народ, отново и отново излизат на улиците, изразявайки с това несправедливостта на цялата епоха.

Въстанието на жълтите жилетки може да се сравни със събития от миналите времена.

Затова Макрон, Германия и целият Запад трябва да се отнасетакъм протестите с цялата сериозност, пише немското списание «Шпигел».

Превод:

Никъде с по-голяма сила студентите от май 1968 година не са протестирали срещу империалистическата война на САЩ във Виентам и закостенелия патриархат на собствените им родители толкова спонтанно, радикално и самоотвержено, както в Париж.

Всички жители на западните страни, мислещи поне малко критично, се възхищаваха на смелостта на французите.

Затова предвестниците на френските протести — Сартр, де Бовуар, Фуко…и до днес влияят на нашето мислене.

В Германия много от хората са настроени срещу новите протести и безреди във Франция — участниците имали неприемливи искания. Протестите се изливали в насилие и безредици.

Защо французите искат «да изпратят на Луната» именно своя умен и открит към света президент Макрон?

Защо студентите хвърлят камъни срещу полицията?

Немските критици на събитията във Франция очевидно страдат от историческа амнезия.

Във Франция водещите историци не се съмняват в това, че новото движение на жълтите жилетки напълно се вписва в отдавнашните традиции на френските народни протести срещу господстващата класа.

Те рядко са били мирни.

Тази традиция практически не е известна в Германия.

Дори въстанието на немските работници пред сто години в хаоса на следвоенните години, довело до възникването на Ваймарската република, беше относително добре организирано.

НЕКОНТРОЛИРУЕМИ, ВЗРИВНИ НАРОДНИ ДВИЖЕНИЯ

Във Франция повратните моменти в историята винаги са възникнали напълно неконтролируемо, това са взривни народни двивжения.

Макар техните участници почти никога да не са постигали успехи, те все пак са успявали да изразят моралното и политическо осъзнаване на цели епохи.

През 1789 година е въстанието на третото съсловие срещу дворянството и духовенството, през 1830 — първото работническо въстание, през 1848  — първата буржоазно-демократична революция, през 1871 — Парижката комуна.

През 1936 г с идването на Народния фронт постигат всеобщи социални права.

През 1968 г с искането на всеобщо равенство по улиците излизат угнетените народи от третия свят и жените.

И всеки път френския инат загива или веднага — на барикадите — или, както през

1871 и 1940 години от ръцете на немските окупатори.

Но впоследствие идеите от Франция обхващат останалите западни общества.

Днес подсъзнанието на французите може да се превърна в такава пътеводна звезда за другите.

Във всички западни страни се вижда, че представителите на средната и работническата класа в условията на капиталистическата глобализация са недоволни от условията на живот.

В някои страни от Г-7, например в САЩ или Италия, на власт дойдоха вече националистически сили, чийто демократични и хуманистични убеждения предизвикват големи съмнения.

В Германия тези слоеве от обществото се подхранват от «Алтернатива за Германия».

Социалният метеж отразявяаза унижените в собственото им съзнание граждани наред с цялото потенциално насилие и момент на освобождение.

Затова целият свят изпитва възторг от Френската революция.

Защото, за да се бориш за правата на слабите, във всички времена е било нужно да имаш убеждения, морал и самоотверженост.

Както работниците през юли 1830 откриха собствената си сила по време на индустриализацията, така и жълтите жилетки почувстваха силата си в цифровата епоха.

Нужен им е само Фейсбук, за да нахлуе по цялата страна вълната на протестите.

За да се парализира високоразвитата икономика на страната.

Има хора, които им се присмиват — наричат ги неудачници, както Макрон преди няколко години нарече стачкуващите работници в Бретан.

Макрон нарече «нищожества» хората, които нямат дом и спят по гарите.

Но в тези хора може да се види новата историческа сила.

Такова беше някога работническото движение, такова беше студенсткото движение през 1968.

Сега Макрон има избор.

Той може и да потуши протестите, говорятаза 150 пребити и задържани в полицията ученици.

Протестите искат нова политика, съответставаща на новата епоха.

Време е Макрон да се вслуша в исканията им.

Петя Паликрушева

Източник: http://www.spiegel.de/politik/ausland/gelbwesten-proteste-in-frankreich-volk-der-revolte-a-1242539-druck.html