Провеждането на втори референдум може да е изход от сегашния хаос за Великобритания, но резултатите отново може да бъдат близки.
Има ли достатъчна подкрепа за втори референдум в Камарата на общините (долната камара на британския парламент)?
Не и в момента. Но беше казано, че ако Тереза Мей загуби гласуването за постигнатото от нея споразумение за Брекзита в Камарата на общините и ако Лейбъристката партия се опита, но не успее да предизвика избори, възможен е вариантът с втори референдум. Ако Лейбъристката партия подкрепи втори референдум, ще има нужда от подкрепата и на несъгласни с партийната политика депутати на Консервативната партия. Някои вече го подкрепиха, но ще има нужда и от други гласове — а някои лейбъристки депутати ще откажат да го подкрепят.
Има ли достатъчно време?
От реалистична гледна точка, процесът по Брекзита ще трябва да бъде спрян, за да стане възможен втори референдум. Но предвид, че това може да се окаже единственият начин за излизане от задънената улица, Брюксел може с удоволствие да се съгласи. Експертите смятат, че целият процес ще отнеме най-малко 24 седмици.
Какъв въпрос ще бъде зададен на референдума?
Ще има яростни спорове какъв да е въпросът, изписан на бюлетините. Трябва ли да бъде оставане в ЕС срещу споразумението на Тереза Мей, никакво споразумение срещу оставане в ЕС, или никакво споразумение срещу споразумението на Мей? Или трябва да бъдат включени и трите опции? Тези, които агитират за референдум, казват, че в бюлетината трябва да бъдат включени само тези варианти, които са възможни — така че всяко споразумение, което не се ползва с подкрепа в Брюксел, трябва да отпадне.
Кой ще определи въпроса?
Според закона Избирателната комисия е тази, която дава съвети и проучва потенциалния въпрос, но в крайна сметка формулировката се определя от парламента.
Кой ще може да гласува?
Спор ще има и за правото да се гласува. Тези, които подкрепят втори референдум, искат този път да разрешат и на 16 и 17-годишните да гласуват. Това ще доведе до още един парламентарен сблъсък.
Няма ли повечето вестници да подкрепят отново напускането на ЕС?
В. «Дейли мейл» — който през 2016 г. води агресивна кампания за напускане на ЕС — промени позициите си под ръководството на новия си редактор. «Саботьорите», които изданието критикува, вече не са тези, които искат оставане в ЕС, а привържениците на твърдия Брекзит — макар че в момента вестникът подкрепя споразумението на Мей, а не оставането в ЕС.
Какво се промени от последния референдум насам?
Сгъстиха се геополитическите облаци. Вариантът да се залага на Доналд Тръмп за сключване на търговско споразумение — план А за привърженици на твърдия Брекзит — никога не е изглеждал толкова непривлекателен. Въпросът за имиграцията вече не оказва такова въздействие, а някои от свързаните с Брекзита усложнения и неудобства се изясниха след лятото на 2016 г. Влиятелни фигури, агитирали за напускане на ЕС, бяха дискредитирани от скандали, свързани с финансирането на кампаниите и нарушения на избирателния закон.
Защо същите гласоподаватели биха гласували различно?
Много млади хора — за които е по-вероятно да подкрепят оставането в ЕС — навършиха 18 години от 2016 г. и повече от старото поколение, за които е по-вероятно да бъдат евроскептично настроени, починаха след последния референдум.
Следващата кампания ще бъде ли също толкова подвеждаща?
Тя ще се води безкомпромисно. Мнозина ще твърдят, че «се предава волята на народа». Министри заявиха, че тя може да разклати уважението към демокрацията. Обаче, за разлика от 2016 г., на масата ще е поставено споразумение за напускане и ще могат да бъдат преценени твърденията какво е възможно да се постигне.
Кой ще спечели?
Макар че след референдума през 2016 г. изглежда има известно преминаване на гласоподаватели към лагера, подкрепящ оставането в ЕС, социологическите агенции са разделени по въпроса до каква степен хората са променили позициите си. Изглежда сигурно, че резултатите ще са близки — и няма никаква гаранция, че ще спечелят тези, които са за оставане в ЕС. /БТА/Гардиън