- Според информацията от сайта на украинския парламент, авторите на проекта са депутати от «Блока на Петро Порошенко» и «Народен фронт».
- В пояснителната записка Бандера бива наричан «един от водещите и най-активни участници в борбата за независимост» на страната.
- По-рано в Житомирска област обявиха 2019 година за година на Бандера.
Степан Бандера бе лидер на Организацията на украинските националисти, един от инициаторите за създаването на «Украинската въстаническа армия».
През 2010 година бившият украински лидер Виктор Ющенко посмъртно му присвои званието Герой.
Но Донецкият окръжен административен съд отмени указа, защото Бандера не е бил гражданин на Украйна.
По-рано съобщихме, че сътрудници от Централния архив на Министерството на отбраната на Русия в Подолск разсекретиха и огласиха по-рано неизвестни или намиращи се в ограничен достъп материали за дейността на украинските националисти, които днес са част от “Десен сектор” или техни привърженици на Майдана. Подборката от около 20 фотокопия пресъздава атмосферата на 1940-те години и трагизма на събитията тогава. Фотокопията обрисуват украинските национал-радикали, ратуващи за реабилитацията на нацизма.
Защо едва сега са извадени на бял свят документите?
Отговаря зам. началникът на Централния архив на Министерството на отбраната на Русия Наталия Емелянова.
Наталия Емелянова: Решението да се огласят по-рано проучените документи тъкмо сега е свързано с последните събития в Украйна. Нима може човек да остане безучастен, когато вижда случващото се и знае какви са били събитията преди 70 години? Това не е пропагандна акция, а възможност да покажем и на неизкушения читател и ползвател на Интернет истинското лице на национализма – неговата социална база, поведение, лидери и “методи на работа” сред населението. Историята е огледало. И тези, които днес се опитват да управляват в Киев и западна Украйна, не са измислили нищо ново. Те възпроизвеждат предишните лозунги и старата методика с нов, псевдоевропейски акорди.
- Защо до тези документи нямаше достъп толкова дълго време?
Н.Е.: Защото Украйна беше приятелска за Русия държава, това е бивша съветска република, тя беше част от СССР. Вероятно съветските и после руските лидери не са искали да подриват имиджа й на международната арена. Та от времето на УПА и Степан Бандера са изминали повече от 70 години. Виновниците за бандитизма и другите престъпления отдавна са наказани, митовете за техния героизъм отдавна са развенчани. А и самите жители на Украйна в болшинството си вече са забравили за ужасите, които са извършвали украинските националисти в западните области по отношение на военнослужещи от Червената Армия и мирни жители. Това беше едно отдавна забравено минало. Ако то не бе днес възродено, нямаше да изкарваме и тези документи сега.
През 2012 г. беше издаден сборникът “Украинските националисти в годините на Втората световна война”, който съдържа значителен брой документи от архива.
Сборникът е съвместна работа с Руския държавен архив, Държавния архив на Русия, Руския държавен военен архив, Архива на президента на Русия, Федералната служба по сигурност, Външно разузнаване. Инициатор е Федералната архивна агенция.
При подготовката на сборника са използвани също документи от архивите на Германия, Полша, Украйна. Архивистите, участващи в сборника, се разбрахме да не коментираме документите от сборника, за да може да оставим читателите сами да се ориентират в тях, сами да формират отношението си към събитията и фактите в миналото.
Вече стана ясно, че украинските националисти са общували активно с немското командване. Вече не е тайна, че групи бандеровци и други подобни лица много често са се преобличали в униформа на червеноармейци и под униформата на Червената Армия са извършвали злодеянията си. А за да заметат следите и да няма подозрения, са оставяли на мястото на погромите пушки, дрехи или някакви детайли, използвани тогава от Червената Армия.
Така са действали те по време на войната и след нея. В архивните документи има, например,договорка с немците за определен знак, който позволявал да се различат преоблечените в гимнастьорки бандеровци от истинските
червеноармейци.
Имало е договореност и по отношение на пленените. Ако хващали в плен немски войници на територията, например на Новгород, ги пускали. В немските подразделения не задържали попаднали в плен украински националисти. Обличали се различно: имали и червеноармейска униформа, и селска. Червеноармейската се използвала за наказателните отряди – гимнастьорка и шител с откъснати отличителни знаци. Плюс жълто-сини нашивки и триъгълници.
Мога да кажа още, че споменатите документи са разсекретени все още фрагментарно, не в пълен вид, а само във вид на отделни страници. Това е така, защото в документите, които подлежат на разсекретяване, има персонална информация за граждани на Украйна. При това информация, позволяваща да се идентифицират тези хора: тяхното местожителство, семейство и какво са извършвали по време на войната и след нея.
- Не разсекретявате с един замах, за да не пречите на хората?
- Н.Е.: Може да се каже и така. А и защото в тези документи има много голяма жестокост. Такава жестокост, която не винаги може да се опише с думи. И едва ли трябва да се допуска свободен достъп до нея. Поне в тези сложни за Украйна времена.
В разсекретените досиета има архивни документи за дейността на Организацията на украинските националисти (ОУН) и нейните въоръжени формирования – Украинската въстаническа армия (УПА), има съобщения от наркома по вътрешните работи на СССР Лаврентий Берия до началника а Главното политическо управление на Червената Армия Лев Мехлис от 19 януари 1942 г. “за опитите на германското командване да създаде на територията на Украйна “украинска армия” и наказателни отряди от лица от украинска националност и дезертьори”.
Има и други документи с по-късна дата – в тях има сведения за украински националисти, които са разстеляли, преоблечени в униформа на червеноармейци 115 жители на село Нова-Брикула, Струсовски район, Търнополска област, както и бандитско нападение в районния център Городница, Житомирска област. За това свидетелства комисията от 1 дивизия на 206-ти артилерийски полк от 11 април 1944 г., има сведения и от началника на политическия отдел на Киевския военен окръг полковник Лукашук до началника на Главното политическо управление на Червената Армия генерал-полковник Александър Щербаков от 6 февруари 1945 г.
Хората от землянките
“Главното изобретение на бандеровците са гробовете, изровени под земята и щателно замаскираните помещения, които трудно могат да бъдат открити, – разказва журналистът Николай Перекрест, чийто баща от 1944 до 1951 г. е служил в действащите срещу бандеровците съветски подразделения, а след демобилизацията работи в Западна Украйна до 1959 г. Бандеровците главно били изтласквани в горите, но живеели и в населените места. Ето каква разказва той: „Влизаш в някоя подозрителна къща, има стопанин, разговаряш си уж с него. И изведнъж стопанинът изчезва. Къщата е отцепена, а стопанинът липсва, не е известно къде се е заврял. Оказва се, че се е шмугнал в потаен вход.
В горите подземията са били използвани, за да се спасят при търсене. Имали секретни ориентири, не доверявали информация на всеки. Например, хвърля бомба, над земята дим, когато димът се разсее – няма никой. На друго място гледаш пън от дърво. Но под него, под земята може да има цяла дървена землянка, за
която въобще нe знаеш, дори и не подозираш за нея. Може 30 пъти да си минал покрай този пън и да не го забележиш. Но с времето се научили да ги разпознават. А когато се появили служебните кучета, лесно били откривани“.
Най- важните находки от землянките са протоколите с бандеровските присъди, разписките за платени осведомители, пачки пари, немско оръжие и униформи, европейски и американски храни.
Петя Паликрушева
