Американските вестници са препълнени с обвиния срещу Тръмп за сговор с Русия, а светът в същото време се приближава към нова световна война, предупреждава Стивън Коен в западното издание.
Тези обвинения остават недоказани, но ограничиват способността на Тръмп да води преговори с Москва и демонизират Путин.
А за да се промени политиката на студената война са нужни лидери, отбелязва Коен.
Превод от The Nation :
«Война с Русия?», това е като биграфия на жив човек — книга без край.
Нейното название не е предсказание, а предупреждение, нещо като това, което покойният Гор видал нарече «журналистическа система за оповестяване».
Оттук е и въпросителният знак. Не мога да предсказвам бъдещето. Темата на книгата е базирана не на някакъв политически дневен ред, дейност или магическо предвиждане, а на факти от миналото и на днешния живот.
Ще формулирам темата по друг начин: новата американо-руска студена война е по-опасна, отколкото нейната 40-годишна предшественичка, която светът преживя.
Още по-голяма е вероятността от това, до което тя може да доведе — случайно или целенасочено — до фактическия сблъсък между две ядрени свръхдържави.
В това се заключава още един зловещ знак.
По време на миналата студена война възможността за ядрена катастрофа беше в центъра на американските политически и медийни дискусии, а и на първо място при изграждането на политиката.
А по време на новата студена война тази възможност, както излиза, често дори не е проблем.
През последните месеци на 2018 г. фактите и нарастващите кризи, които те илюстрират, се задълбочават, особено в американския политически елит и СМИ, където новата студена война се зароди и периодично се изостря.
Да видим няколко примера.
Някои от тях малко се различават от политическите и медийни събития в навечерието на войната на САЩ в Ирак — както, според думите на историците, великите държави, «не осъзнавайки възможните последствия, започнаха Първата световна война».
Всички основни обвинения в «Рашагейт» — американо-руският сговор, предателството — остават недоказани.
Но те станаха централен елемент в новата студена война.
Те сериозно ограничават способността на Тръмп да води преговори с Москва в кризисни ситуации и съдействат за още по-голяма демонизация на президента на Русия Путин.
Както много твърдят, той лично се бил разпоредил «да се атакува Америка» в навечерието на американските избори през 2016 г.
През октомври 2018 г. Хилъри Клинтън подкрепи това базразсъдно твърдение, заявявайки категорично, че САЩ «са подложени на нападение от страна на чужда държава», тя дори си позволи да приравни това с «терористичните атаки през 2001 г».
На 20 и 23 септември изключително влиятелните издания The New York Times и The Washington Post публикуваха статии, илюстрирани със зловеща графика.
Те преразказаха стереотипите от пропагандните материали за «Рашагейт», които усърдно разпространяваха в продължение на почти две години — заедно с нееднократно повтарящите се лъжливи твърдения и измислици.
Удивително е, но нито един от тези вестници не се вслуша в решителното изявление на Боб Удуърд от «Вашингтон Пост», че след две години разследвания той не е открил доказателства за сговора между Тръмп и Русия.
«Ню-Йорк Таймс» и «Вашингтон Пост», а също други печатни издания не бяха единствените СМИ, които прибегнаха до подобни методи на работа и продължаваха да пренебрегват противоположните мнения.
За болшинството водещи СМИ темата «Рашагейт», както изилиза, стана своего рода култова за журналистиката, на което не могат да попречат нито насрещните доказателства, нито анализа.
Убедителни доказателства, че Кремъл бил «насадил» Тръмп в президентското кресло няма и до днес.
На най-високо ниво през есента на 2018 г. настоящите и бъдещи американски чиновници отправяха по адрес на Москва практически безпрецедентни заплахи.
Постоянният представител на САЩ в ООН Кей Бейли Хътчинсън заплаши «да изведе от строя, да унищожи всички руски ракети», които, според нея, се създават в нарушение на Договора от 1987 г., което без съмнение е на една педя от ядрената война.
Министърът на вътрешните работи Райън Зинку заплаши Русия с морска блокада.
А постоянният представител на САЩ в ООН Ники Хейли в поредния си русофски порив заяви, че «лъжата, измамата и мошеническото поведение са станали норма в руската култура».
Неизбежно възниква въпросът: кой във Вашингтон изработва политиката спрямо Русия — президентът Тръмп със своята политика за «сътрудничество» или някой друг?
Как по друг начин, ако не чрез необуздан екстремизъм, да обясним изказванията на Майкъл Макфол, бивш посланик нан САЩ в Москва, който дълго време беше преподавател по политология, експерт по Русия и водещ коментатор?
Според него, Русия е станала «пропаднала държава», нейната политика била поредица от «престъпни действия и най-голямата заплаха за света».
На това трябвало да се противодейства с «превантивни санкции, които да влязат в сила автоматично в случай на необходимост».
Отчитайки вероятността да се въведат такива съкрушителни санкции, предложени неотдавна от двупартийната група сенатори от САЩ, това ще означава да обявим на Русия перманентна война — икономическа, но все пак война.
В същото време обстановката на другите фронтове в новата студена война се приближи към горещия етап — особено в Сирия.
На 17 септември със сирийски ракети бе случайно свален руският разузнавателен самолет, в резултат на което загина целият 15-членен екипаж.
Причина за инцидента бяха маневрите, осъществявани в този район на бойните действия на израелските военни самолети с цел да въведат противника в заблуждение.
Реакцията на Москва бе показателна — и сдържаща потенциалната заплаха.
Министерството на отбраната на Русия бе категорично, че вината е на Израел, тогава Путин отстъпи и бързо зае твърда позиция, в резултат обеща да изпрати в Сирия високоефективния зенитен ракетен комплекс С-300, за чието получаване отдавна мечтаеха Сирия и Иран.
Очевидно Путин не е такъв «агресивен кремълски самодържец», какъвто непрестанно го изобразяват американските СМИ.
Действайки умерено, отчитайки руските особености, той отново взе важно решение, намери оптималния вариант за групите от конфликта и създаде баланс.
В резултат се появи още един сдържащ фактор в студената война.
Поставяйки С-300 в Сирия Путин фактически въведе зона без полети над голяма територия на страната, която е разорена от войната в значителна степен, поради присъствието на няколко чужди държави (Русия и Иран са там на законни основаня, а САЩ и Израел — не).
Това означава нова червена линия, която САЩ трябва да реши — да я прекрачи ли или не. Същото се отнася и за Израел.
Възможно е Тръмп като цяло да е склонен да се присъедини към огловявания от Москва мирен процес, макар да е малковероятно вдъхновените от демократите политици, полудели от идеята за «Рашагейт», да му позволят да направи това.
Расте опасността от още един фронт в студената война — ново измерение придоби американо-руската опосредствена война с чужди ръце в Украйна.
Освен гражданската война в Донбас, Москва и Киев се «сблъскаха» в Азовско море.
На 25 ноември случаят се превърна в потенциално взривоопасен военен конфликт.
Киев притиска Тръмп, искайки от него помощ за ескалация на конфликта и превръщанеот му в морска война, което е още една червена линия.
Ако Тръмп се въпротиви, моментално ще заговорят отново за «Рашагейт».
Нещо повече, всички положителни иницитиви на Тръмп бяха наречени от Франк Бруни от «Ню-Йорк Таймс» «сводничество в полза на Путин».
Но тук се появи проблясък на надежда, макар и не повече от проблясък.
През август 2018 г. Институтът Галъп проведе допитване до американците, питайки ги, каква политика по отношение на Русия те предпочитат.
Дори на фона на потока клеветнически изявления за «Рашагейт» и русофобията, 58% от респондените отговориха, че биха искали «да се подобрят отношенията с Русия».
36 % от участниците в допитването предпочитат «да се предприемат спрямо Русия твърди дипломатически и икономически мерки».
Автор: Стивън Коен
Превод и редакция: Петя Паликрушева
Източник: https://www.thenation.com/article/cold-war-russia/