Потокът бежанци към Европа намаля в сравнение с небивалите мащаби преди три години, но поблемът както и преди остава нерешен, пише The Guardian.
Страните от ЕС трябва да предприемат нещо, но до момента няма никакви детайлни планове и съгласие как точно да действат по отношение на мигрантите.
Затова, макар пикът на кризата вече да е в миналото, напрежението вътре в ЕС не отслабва, отбелязва британското издание.
Изминаха повече от три години, откакто в Европа нахлу най-крупният поток мигранти и бежанци от времето на Втората световна война, напрежението между страните от ЕС по отношение на подобна небивала имиграция, остава високо.
Показателите на ръст рязко спадната от максималната си величина за 2015-2016 години, благодарение на сключената сделка между ЕС и Турци през 2016 година, поставянето на нови гранични заграждения на Балканите и двустранното споразумение между Италия и Либия през 2017 година.
Но сега те отново започнаха да пълзят нагоре, отбелязва изданието.
По данни на Управлението на Върховния комисар на ООН по бежанците, Испания през тази година е приела 56.2 хиляди пристигнали по морето нелегални миграни, Гърция — 28.7 хиляди, Италия — 22.5 хиляди човека.
Както се отбелязва в статията, основните фактори, съдействали за появата на повече от 1.8 млн мигранти в Европа от 2014 година, не са изчезнали.
Болшинството експерти твърдят, че е въпрос на време в Европа да нахлуе втора вълна от бежанци.
Всички са съгласни с това, че Европа спешно трябва да преразгледа своите правила на предоставяне на убежище и имиграционното си регулиране.
В момента Испания, Италия и Гърция изпитват най-голямо натоварване, поради географското си положение и поради факта, че по законодателството на ЕС търсещите статуса на бежанец трябва да подават своите молби за получаване в първата страна на ЕС, в която се озоват.
В същото време страните от ЕС не могат да се договорят какво да правят.
Някои страни искат да се ожесточи контролът над външните граници, други настояват за по-честно разпределение на бежанците.
Всяко решение трябва да уравновени проблемите между предните държави в южна Европа и по-северните състоятелни страни, накъдето се стремят бежанците.
Трябва още да се отчита отказът на централните и източни държави от ЕС да приемат мигранти.
