Има над два пъти увеличение на броя на чуждите работници в България от началото на годината до края на месец октомври в сравнение със същия период на миналата година. Това съобщи БНР.
Това показва изготвена за „Хоризонт“ справка от Агенцията по заетостта. От началото на 2018-а до 30 октомври 2018-а година е даден достъп до пазара на труда у нас на общо 9719 чужденци от 40 държави.
За същия период на миналата година работилите граждани на трети държави в България са 4 161. В същото време трудностите за българските работодатели в намирането както на българска, така и на чуждестранна работна сила, продължават.
Най-много разрешения за упражняване на трудова заетост са предоставени на граждани на Турция, Украйна, Сърбия, Македония, Молдова и Русия.
Все още недостатъчно атрактивна в българските условия е т.нар. синя карта на ЕС за висококвалифицирани специалисти. За 10-те месеца те са 198, а за същия период на миналата година – 153-ма.
Главният експерт по пазара на труда в КНСБ Атанаска Тодорова коментира статистиката: „Тя е добра новина за работодателите в България.
Те частично са си решили проблема с недостига на работна ръка.
От друга страна трябва да сме безкрайно искрени помежду си, че му е много трудно на българския бизнес да привлече високо квалифицирани специалисти или ниско квалифицирани специалисти, защото трябва да се конкурира с останалите европейски работодатели“.
Тодорова е на мнение, че родните работодатели са затруднени както в намирането на българска работна сила, така и в привличането на чужда.
Те разчитат на държавата да сключат спогодби, чрез които да им доведе работниците до офиса или цеха, смята тя. Според нея гласът на кадри в страната ни ще продължава да расте заради възнагражденията.
В интервю за предаването „Хоризонт до обед“ председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев също коментира статистиката на Агенцията по заетостта за чуждите работници в България:
„На пръв поглед звучи добре, но отнесено към потребностите става ясно, че това е нищо. Ние всяка година губим от порядъка на 40-50 хил. души работна сила по демографски причини и поради нетната отрицателна миграция.
Те няма как да бъдат компенсирани с 10 хил., при това огромното мнозинство от тях са сезонно заети. Потребностите са много по-големи. КНСБ ги оценява на 100-110 хил., говори за програма за заселване. Ние ги оценяваме в средносрочен план на 500 хил. за 5 години“.
Велев е категоричен, че са необходими по-решителни мерки за облекчаване на трудовата имиграция, както и да се потърсят вътрешни резерви. Той посочи пример:
„Намаляване на чиновниците – това е един резерв от хора за работа в икономиката. Друг резерв е увеличаване възрастта за пенсиониране. Трети резерв е съкращаване на най-дългото майчинство. Не трябва да се увеличават помощите и обезщетенията за здрави хора, които предпочитат да си стоят вкъщи и да получават помощи, а не да си намерят работа“.
Стандартът на живот не се повишава с митинги и шествия, а с работа, категоричен е Велев.
Репортаж на Мария Костова от БНР и интервю с Васил Велев