«Окопната менталност», родена от фронтовете на Първата световна война и подхранвана от ужасните бомбардировки по фронтовете на Втората световна война, доживя и до атомната епоха — изглеждаше, че населението може да се защити от смъртта от въздуха с помощна на един обикновен бункер, но с увеличени размери. Междувременно, с увеличаването броя на бомбите, инициативите за играждане на защита на хората ставаха все по-налудничави, изоризира авторът от изданието.
Както отбелязва журналистът, гражданската отбрана от ядрен удар се усложнява от два фактора — мащабът на заплахата и броят на хората.
Поразяващите фактори от ядреното оръжие са толкова силни, че за защитата от тях са необходими най-сериозни мерки, а когато задачата е да се обезопасят едновременно много хора, похарчените за подобна защита пари бързо достигат астрономически мащаби, при това не само във връзка с необходимостта от колосални строителни проекти, но поради «сериозни социални преустройства, които изискват продължително съществуване в комуналните условия на убежището», пише авторът.
Заедно с това, когато президентът на САЩ Дуайът Айзенхауер през 1956 година се обърна към американските експерти с въпроса за това, как Америка ще може да обезопаси своето население в случай на ядрена война, отговорите бяха налице, продължава авторът.
Един от тях беше разработен от калифорнийския изследователски център
RAND, който предложи план за създаването на огромни подземни комплекси под всеки крупен американски град.
«Убежища за стотици хиляди хора трябваше да се издълбаят около 250 метра под земята — достатъчно дълбоко, за да се запазят от многомегатонните термоядрени бомби, способни да изтрият от лицето на земята цели градове», разказва журналистът за проекта.-Входовете за убежищата — по-големи от вратите на търговските центрове — трябваше да вкарат надолу по гигантски коридори, чрез които хиляди хора можеха да попаднат в убежището за броени минути».
Както отбелязва авторът, инициативата предполагала, че гражданите, укриващи се в такива градове-пещери, да живеят в строга военна дисциплина, да спят в огромни спални и да ядат в общи столови под погледа на личния състав, и дори да спортуват и да се мият по групи.
«Американците — нито тогава, нито сега, изглеждат подходящи за такава твърда социална структура», пише авторът.
Мащабът на проекта бил поразителен — той би струвал половината от БВП на САЩ през 1957 г. — но също толкова мащабни били и целите: експертите предполагали, че чрез подобни убежища можели да се спасят 85 % от населението на САЩ.
Но в края проектът, макар и да бил подробен, не само не бил реализиран, но и едва не убил гражданската отрана по принцип, се казва в статията.
Експертите от RAND представили истинската величина на проблема — и с това вероятно изплашили ръководството на страната.
Айзенхауер мрачно отговарял на експертите си:
«Такава война не бива да се допуска.На нас просто няма да ни стигнат булдозерите, за да съберам телата по улиците».
Петя Паликрушева
Източник: https://nationalinterest.org/blog/buzz/americas-nuclear-war-survival-plan-if-russia-attacked-massive-bunkers-under-every-us-city