Трудно е човек да се ориентира в хитростите на грузинската политика по отношение на Южна Осетия.

В този смисъл грузинските политици се делят на два вида.

Вълци, които са за конфронтаци и агресия.

Овце, които са за мир и регулиране.

И «вълци в овчи кожи», които на думи са за мир, а на дело при първата удобна възможност нанасят удар в гръб.

И ако около първите всичко е ясно, то вторите е трудно да бъдат различени.

Твърде често за последните 30 години тези грузински политици, които говорят за мир, се оказаха нещастни националисти, мечтаещи за етнически чистки.

А техните «мирни инициативи» само прикриваха подготовката за поредния «дранг нах Цхинвал».

Така беше и в началото на управението на Саакашвили, когато той проведе различни международни конференции уж за региулирането на конфликта с Южна Осетия.

А едновременно с това спретна пищно препогребване на военния престъпник и нацист Звиад Гамсахурдия.

А след това за пореден път нападна Цхинвал и уби руски миротворци.

Цикълът в дейноста на всеки грузински президент от момента на разпада на СССР и до днес изглежда примерно така: идва на власт, заявава, че е миролюбив, беуспешно напада Осетия, получава статуса на военен престъпник, свалят го.

През 2017 година правителството на Грузия презентира програма за мирната политика на страната, състояща се от осем точки.

В това число предоставяне на жителите на окупираните територии услуги, свързани с получаването на паспорти и медицинско обслужване, възможността да се учат в университетите в Грузия, а също да ползват вътрешния потребителски пазар.

А в същото време законът в Грузия «За окупираните територии», който предполага твърди санкции за каквато и да е икономическа дейност с Абхазия и Южна Осетия и налага ограничения за посещението им, продължава да действа.

На този етап не са предприемани опити този закона да бъде отменен.

«Т.е. ние ви призоваваме да търгувате с Южна Осетия, но за това ще ви накажем».

Чиста шизофрения.

Между другото, за последните 30 години Грузия минимум три пъти се опита да нападне вероломно Абхазия и Южна Осетия.

Твърде често Грузия извършва непростими и недопустими грешки, твърде често грузинските националисти демонстрират своята кръвожадност.

И болшинството от техните престъпления и до днес не са осъдени, а още по-малко наказани.

Грузи още дълго трябва да доказва, че тя се е е променила.

News Front