До началото на Първата световна война Европа е безспорен световен лидер почти във всичо — от битовите удобства до оръжията.
Бъдещето изглежда ярко и приветливо: почти целият свят е разделен между големите европейски страни, в чиято компания влизат младите Съединени американски щати и също младият парньор на Великобритания — Япония.
Но огромните богатства, които от света пътували към горните сили не им били достатъчни.
Поискали още и още.
В самата Европа вече половин век, от време на френско-пруската война, не се бил чул нито един гръм: просветените европейци избягвали да воюват помежду си, твърдейки, че колониите стигали за всички.
Дори били предостатъчни като печалба.
Европа отдавна била натъпкана с крадено от колониите злато, скъпоценни камъни, роби…- баснославни богатства.
Но бързо разиваващата се Германия закъсняла с подялбата на света и не се чувствала конфортно, защото зашеметяващи печалби не пътували с милиони от колониите към хазната й.
Европейското спокойствие се оказало измамно. Растящата мощ на Берлин разтревожила Лондон, който видял в немците бъдещи съперници в борбата за световно лидерство.
Франция само това и чакала, за да върне изгубените Елзас и Лотарингия.
Европа се разделила на два враждуващи лагера.
С всяка година противоречиятта нараствали, войната изглеждала все по-вероятна.
Държавите в Европа се въоръжавали с ускорени темпове, а оптимистите убедително обяснявали — нищо няма да се случи, защото икономиката на европейските страни толкова тясно е преплетена, че никой няма да започне да действа против самия себе си.
На 28 юни 1914 година сръбският националист Гаврил Принцип от организацията «Млада Босна» застрелял австрийския ерцхерцог Франц Фердинанд и отдавна натрупалото се напрежение най-накрая избликнало.
Уж здравите и непоклатими икономически връзки, както се считало преди това, се скъсали с удивителна лекота.
Започнала Първата световна война.
Кървавата световна война.
Петя Паликрушева