«Днес се навършват 29 години от Великото събитие Десети ноември.
Благодарение на тази дата ние не само прогледнахме, но се и ококорихме.
Сега вече знаем например, че никога, ама никога не е имало турско робство. Било е съвместно съжителство…
Никакви кланета, просто тук-там един етнос е търсил къде да си пробва ятаганите как и колко могат да режат..
Без бесилки, моля!
Там пък се е правила демонстрация колко надеждни са изработените от българите конопени въжета…
Има вероятност и Васил Левски да е решил да се пробва по същата причина, за да докаже правотата на българския наемен труд..
Сега вече ни е напълно ясно, че турците са наши свидни братя, а руснаците — върли наши врагове и недоброжелатели.
Но кой да го знаеше през 1878, КОЙ?
Тук-там в различни години сме имали и някави терористи, но те са наказвани за непослушание с отнемане на горните части на тялото, наричани анатомично глави.
В едни доскорошни години, наричани социалистически, един етнос насила е каран да учи, да чете и пише, да работи, да получава професии…
Но това издевателство над индивидуалната същност на този етност беше прекратено от Великия Десети ноември.
Десети ноември даде възможност на въпросния измъчен етнос да си отдъхне и да прави каквото иска, когато иска, където иска и по какъвто начин иска.
България зае своето достойно място в тъй нареченото европейско семейство и сега неудържимо щурмува върховете — по смъртност, по корупция, по престъпност, по бедност, по замърсеност на природата и въздуха, по отмиране на нацията…
Един ден над земята българска ще настъпи пълна тишина.
Благодарение на великото дело на Десети ноември.»
Елена Банова