Фалшивите новини се разпространяват шест пъти по-бързо от истинските, коментира министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова по време на международната конференция «Фалшивите новини на истинските тролове» в НДК. Това съобщи БТА.
Организатори са Атлантическият клуб в България и Дигиталната национална коалиция, с подкрепата на Партията на европейските социалисти, Фондация «Конрад Аденауер», Асоциацията на Атлантическия договор, Българския дипломатически институт и Посолството на Франция в България.
Павлова отбеляза също, че според проучванията хората много по-лесно се доверяват на фалшивите новини, и постави въпроса как може да се преодолее този процес.
Тя даде пример, че месечно потребителите във Фейсбук, които четат новини и различна информация, са около 2 милиарда, 1,2 милиарда са в WhatsApp, 600 милиона — в Инстаграм. 80 процента от тях казват, че са чели фалшиви новини, а 70 на сто — че трудно разграничават коя новина е фалшива.
Заразата, болестта, която се разпространява, е сериозна и голяма, и няма рецепта, посочи Павлова.
Министърът смята, че кодексът за добри практики е добро начало, но изрази убеждението си, че всеки трябва да се противопостави на фалшивите новини.
Статистиката показва, че 18 държави в света са имали проблем с фалшиви новини, благодарение на което има изкривени изборни резултати. България е също една от тези държави, помним изборите през 2013 г. и т.нар.
Костинбродска афера, коментира Павлова.
Тя отбеляза, че фалшиви новини е имало и за българското председателство — например новини, че ще ни отнемат председателството и ще се даде на друга държава.
На всички е ясно каква е процедурата, никога не е стоял въпроъст за отнемане на българското председателство, ремонтът на НДК никога не е бил условие да се проведе или да не се проведе председателството, припомни Павлова.
Освен това всеки ден бяхме подложени на кибератаки, допълни тя.
Павлова каза, че и тя самата е била обект на фалшиви новини и заяви, че на тях трябва да се реагира.
В същото време обаче, когато сайтовете са фалшиви или новините са в социалните мрежи, не можеш да реагираш, необходими са регулации, за да могат да действат компетентните органи и да можем да си търсим правата, посочи тя.
Павлова очерта четири категории фалшиви новини — със сензационно съдържание, тоест за печелене на пари и трафик, дезинформация — манипулация, настройване на общественото мнение или с чисто лобистки интерес, третият вид са партийните фалшиви новини — за дискретиране на политик или партия, а четвъртият — сатира и пародия.
Тя посочи, че, като се изключи сатирата и пародията, вниманието трябва да се насочи към останалите видове, и предупреди, че никой не е застрахован от фалшиви новини.