Това беше в началото на септември 2015 година.

В резултат немската култура на гостоприемство се сблъска с истинско преселение на народите, предизвика паника, обърканост, страх, страдания, отчуждение и усещане за заплаха.

Всичко това шутира нагоре дяснорадикалната опозиция, която подкрепяше гражданите в търсене на безопасност в условията на промените в социалния и морален климат в страната.

В резултат класическата негласна договорка между населението и правителството — «ние ще се държим, а вие обезпечавайте защитата ни във всички сфера на живота» — се оказа разрушена за дълго време, пише изданието.

Меркел се опита да обърне тази неприемлива ситуация към добро и зае позиция на критичен наблюдател, но не на ключова фигура в случващото се. За сметка на това тя дори може би наистина се надява да остане стопанин на положението, макар и не за безкраен период от време.

Настоящият негласен договор притежава собствена динамика, в един момент тя ще превърне всички договори и обещания само в парчета хартия.

Стабилността, която в продължение на дълго време беше отличителен признак на немската политика, не може да се обезпечи по този начин.

Когато един център на властта се намира в ръцете на председател на управляващата партия, а другият е съсредоточен във ведомството на канцлера, тези сили започват да се сблъскват и да си противодействат.

Всичко това подтиска избирателите, а съседните държавави започват да цъкат с език и с доволство да констатират, колко малко е нужно, за да се направи една крупна държава практически неуправляема, подчертава Die Welt.
Петя Паликрушева

Източник: https://www.welt.de/debatte/kommentare/plus183270218/Angela-Merkel-Das-Erbe-der-Kanzlerin.html