В рапортите и телеграмите си до Двореца в Русия граф Игнатиев отбелязва, че “Франция, която защитава принципа на националностите в Италия, Полша, Румъния и навсякъде, където се надяваше да излече полза за своята политика…”, отказа да подкрепи народите, поробени от Турция.
Ето как френският посланик в Цариград, по-късно министър на външните работи маркиз дьо Мустие развивал пред него теорията си:
“Всички народи не могат в еднаква степен да имат претенции за право на отделно съществуване.
Те трябва да представят своите основания за това – роля в историята, народностна хомогенност, сила, единство.
Всички тези условия липсват на християнското неселение в Турция…
Ако е необходим образец за Османската империя, бих посочил правителството на покойния Мехмед Али в Египет.
Военна монархия, която не се интересува от националности, която смело тръгва по пътя на материалния прогрес, която привлича капитали и знания от Запада, която не се интересува, че ако се обгради с чужденци, ще се компрометира”.
С една дума, Франция иска Османската империя да има поданици, покорни до степен да забравят за своите национални и религиозни чувства, и космополитно правителство, което се влияе от Запада и е в политическа, индустриална и финансова зависимост от Франция.
Ясно е, че ние не можехме да следваме този път…, пише граф Игнатиев.
Не можехме обаче да крием от самите себе си, че християнското население на Турция все повече се съблазнява от магнетизма на т.нар. либерализъм и от материралното благосъстояние, което му обещаваше Западът”.
И това е било истина за част от населението – особено за елита.
Подготви за публикуване Петя Паликрушева