Първата история: в консулството на родната си държава влиза опозиционният журналист от Саудитска Арабия и повече никога не излиза оттам.
Журналистът не е обикновен човек: той богат, с много прочута кръв, възлюбеният на принцеса Даяна Доди Ал-Файед е негов братовчед.
Но това не го спаси от смъртта.
15-те изпратени в Истанбул саудитски «асасини», начело с патологоанатом, си знаят работата: първо му отрязват пръстите, а след това главата.
И го изнасят на парчета.
Турската полиция има доказателства, както и аудиозапис от «дискусията», в резултат на която той бил умъртвен, налице са и следи от кръв.
Няма го само тялото.
Втората история от гледна точка на драматургията също е добра.
Особено, ако вярваме на това, което пише британската преса.
Двама на външен вид приличащи на руснаци с фалши паспорти посред бял ден в неделя пред очите на всички намазват дръжката на вратата на никому ненужния екс-шпионин със смъртоносна супер-отрова.
Попътно отравят и дъщеря му. Но не до край.
Доказателства няма, телата също липсват — недоотровените жертви по някакъв вълшебен начин се изпариха от медийното пространство.
Затова пък има последствия.
Практически моментално бяха изгонени 130 дипломати от страните на Запада, а пред ноември се очаква нов пакет санкции уж за използването на химическо оръжие.
Скоростта, при която се вземат решенията за наказание на Русия наистина впечатлява: за възмездие заговориха едва ли не още на следващия ден след историята със Скрипал.
По отношение на Саудитска Арабия всичко е по друг начин: държавният секретар на САЩ Майк Помпео призова да изчакаме края на следствените действия.
От президентът Тръмп измъкнаха оценка за престъплението едва 20 (!!!) дена след смъртта на журналиста.
Ето какво каза той:
- Бих предпочел да не използваме като възмездие ликвидирането на договор за 110 млрд долара, който предоставя 600 работни места.
Но нещата не опират до договорите за нефт.
Разбира се, разликата в подходите на света към тези две очевидно дивашки истории могат да бъдат прехвърлени върху харизмата на един или друг лидер: например, президентът на Турция Ердоган не може така театрално да кърши ръце, както Тереза Мей в английския парламент.
Можем да прехвърлим на базата на теориите на конспирацията всичко върху интригите на световното правителство, върху масонския заговор, чиято цел е разрушаването на Русия.
Или върху нещо друго.
Но работата тук наистина е в другото: в тази зловеща мозайка, която от столетия Европа и САЩ редят по целия свят.
В тази негласна «конституция», според която на дивиците всичко се прощава — и екзекуции за сексуална ориентация, и отрязването на ръце за кражба — защото те са диваци.
С равните, обаче, се играе по друг сценарий, в който има пролог с епилог и завеса.
Всички тези правила на играта ги знаем от детството.
Според тази «конституция» в Русия — това там не са диваци, а равни.
Съперници, от които се изисква, както от големи.
Това, всъщност, е добрата новина.
Единствената добра новина в тези две дивашки истории.
Петя Паликрушева