На граф Игнатиев е възложена, както пише Михаил Греков, тежката и деликатна мисия да се намери начин да се обучат младежите на Балканите на военно дело.
И когато през 1866 г. в Цариград пристига княз Михаил Обренович, се взема неговото съгласие за откриването на “Българското военно училище в Белгард”, което се нарича още “Българска военна академия” и по-късно “Българска легия.
Тази вест е съобщена на българските първенци в квартирата на българина д-р В. Каракановски, главен лекар на руското посолство, който води депутация да благодари на сръбския княз.
По този начин се маскира съпричастността на русите към това дело, подчертава М. Греков, а всъщност “въпросите за откриването на военното училище във всичките му детайли и в окончателна форма беше решен в апартаментите на цариградското руско посолство….
Още през 1866 г. значителни суми били пренесени в Руската легация в Белград за поддържането на новооснованото училище, пък само след няколко месеца в него започнаха да се стичат български младежи”.
Тук овладява военното изкуство Васил Левски, а също самият Михаил Греков.
Игнатиев по онова време вече имал репутация на Запад като “войнстващ панславист”, но дипломатът не бива без уговорки да се причислява към това направление.
Първо, той е привърженик на идеята на Балканите да се създадат незавими славянски държави, а не да се присъединяват към Русия, което е типчно за панславистите.
Второ, Игнатиев никога не е подкрепял идеята аз вероятна война на обединеното славянство срещу останалата Европа, изказана от мнозина славянски дейци.
Напротив, като посланик в Цариград Игнатиев е бил противник независимоста на балканските славяни да се постигне с сцената на голяма европейка война.
По-късно неговите възгледи се променят, но и в началото на 80-те години Игнатиев вече като министър на вътрешните работи, не става панславист”.
И още от записките на Игнатиев:
“Отдавнашните ни симпатии към единоверците и дългът ни към тях са основата на нашата политика в Ориента”.
Думата “дълг” намира частично обяснение в писмото до жена му от 10 юли 1877 г. , писано от бивака край р. Янтра – с. Бяла:
“Отец Николски отслужи обедна служба в българската черква.
Първата руска литургия в присъствието на руския император на българска земя, очистена от турците”.
И възкликва:
“Ние връщаме нашия дълг към родината на просветителите Кирил и Методий!”
Подготви за публикуване Петя Паликрушева