Целта на Запада за свалянето на диктатурите и установяване на демократични правителства в арабските страни е недостижима, пише в статия за Gazeta Wyborcza полският журналист Давид Варшавский.
Катастрофалният хаос в Либия и продължаваща там от момента на свалянето на режима на Муамар Кадафи гражданска войни често се дават като доказателство на това, че западното нахлуване по време на въстанието срещу Кадафи, разбира се, позволи да бъде свален диктаторът, но в резултат се превърна в катастрофална грешка, подчертава авторът на текста.
Страната де факто е разделена на западна част, в която власта се осъществява от правителство, признато от ООН и голяма част от международната общност, а също източна, в която управлява бившият генерал от армията на Кадафи, Халиф Хафтар, чиято власт признават Египет и Русия.
На свой ред сирийския кървав смут по-скоро говори за бездействието на Запада, добавя той.
По данни на изследването на университета в Есен, използването на насилие в борбата с диктатурата понижава шансовете за демократична трансформация.
Заедно с това, заплахата от революции мотивира управляващите елити към демократични промени, пише журналистът.
И ако заплахата не подейства, и режимът — както в Либия и Сирия — използва срещу населението масово насилие, то в резултат той ще отговаря за това, пише полският журналист.
Тогава неизбежно контролът над въстанието ще вземат в своите ръце тези, които използват най-често и най-ефективно насилието.Товава, освен война с режима, започва и война между неговите противници.Част от населенито ще бъде склонно да подкрепи новата диктатура, защото най-деструктивната черта на насилието е неговият произвол — а диктатурата монополизира неговата употреба.«С други думи, нито Либия, нито Сирия, независимо от политиката на Запада по отношение на самите тях, нямаха шансове за демократично управление.Следователно, не е ли по-добре да приемем Кадафи и Асад, щом след тях ще настъпи кървава диктатура?», пита авторът.
Въвевждането на демокрацията в Европа продължи почти 20 години — до падането на комунизма.
А днес и с невъоръжено око може да се види, че резултатът не ни е даден веднъж и завинаги.
За това време обществата започнаха да се учат каква е цената на въстанията.
Двете страни — властта и обществото — подписват помежду си договор, определят границите, които не бива да се пресичат.
Според автора, Русия има стратегичеки контрол над зоните, важни не само геополитически: от Сирия през Либия пътува поток от бежанци, чието пристигане в Европа дестабилизира нейната демокрация по-силно, отколкото каквото и да е от времето на Втората световна война.
Кремъл получи възможността да контролира тези територии, това доказва, че шансовете на демокрацията като такава следва се разглеждат в широка перспекитва — какта историческа, така и геополитическа, резюмира полският журналист.
Петя Паликрушева
Източник: http://wyborcza.pl/7,75968,24062646,o-geografii-demokracji-z-rosja-w-tle.html