Новата европейска политика на Тръмп няма само икономически измерения. След срещата му с Путин, беше даден тласък и на процеса на преосмисляне на трансатлантическите отношения. Неслучайно в някои европейски медии се появиха коментари, че американско-руската среща на върха в Хелзинки е поредното доказателство, че сред управляващите в момента кръгове от американския елит се осъществява много сериозна преоценка на основните им ценности.
Така, според германското аналитичен портал NachDenkSeiten, зад на пръв поглед импулсивните и недодялани действия на Тръмп се крие добре обмислен план, координиран с привържениците на американския президент. Лансира се хипотезата, че сред последните има влиятелни фигури, за които скъпоструващата система от американски военни бази в чужбина е безмислен разход и, че Тръмп обслужва тъкмо техните интереси.
В крайна сметка, неговата политика води именно да разрушаването на тази система, а освободените в резултат от това средства ще бъдат използвани от САЩ за други цели.
Разбира се, Тръмп съвсем не е пацифист, а по-скоро умерен скептик, който — повече или по-малко — приема многополюсния свят за реалност. Наистина, той все още не е в състояние да обяви това открито, тъй като то би било в разрез с доминирашата в САЩ от дълги десетилетия насам политическа философия и би ерозирало трансатлантическата система, но изглежда вече се опитва да работи в тази посока.
Именно затова, президентът е склонен да стартира демонтажа на алиансите, които излишно (и то доста тежко) обременяват американския бюджет. Както посочва анализаторът на въпросното немско издание Тобиас Ригел: «Трудно можем да повярваме, че това се случва спонтанно и не се опира на някаква предварително формулирана концепция.
Въпреки войнствената си реторика и повишаването на военния бюджет на САЩ, Тръмп позволява на Европа, за първи път след Втората световна война, да допусне еретичната мисъл за разпускането на НАТО. В големите европейски медии, заплахата на Тръмп да изтегли американските войски от Стария континент и (евентуално) да напусне НАТО, се разглежда като голяма опасност. На практика обаче, това е предпоставка за самоопределението на Европа… Това са именно тези въпроси, които следва да дискутираме днес. Защото времето не чака и в този смисъл в Хелзинки бяха очертани нови стратегически ориентири».
Косвено потвърждение на тези изводи е ориентацията на някои «мозъчни центрове», свързани с упражняването на американската «мека сила» в подкрепа на дяснопопулистките настроения в Европа. Става дума в частност, за активността, която демонстрира в последно време такава знакова фигура в средите на американските национал-консервативни сили като Стив Банън (бивш главен стратег в Белия дом през първите седем месеца от управлението на Тръмп), който преди няколко дни обяви в Брюксел, че създава фондация Movement, чиято основна цел ще бъде подкрепата за европейските десни популисти.
Както е известно, Банън, който доскоро ръководеше радикално-консервативния сайт Breitbart, се ползва с доста скандална репутация. През 2016 той беше начело на предизборния щаб на Тръмп, а след влизането му в Белия дом се смяташе за един от най-влиятелните сътрудници в президентската администрация. Заради изключително острите нападки на ляво-либералната опозиция, обвиняваща го в расизъм, той обаче беше принуден да се оттегли през август 2017.
Сега се оказва, че доскорошният главен стратег на Тръмп възнамерява да премести центъра на активността си в Европа, като не крие, че целта му е да окаже влияние върху резултатите от изборите за Европейски парламент през 2019. Фондацията Movemеnt ще създаде централата си в Брюксел, а както заяви самият той в интервю за Daily Beast, целта е организирането на «дяснопопулистко въстание на континента».
Впрочем, още по време на избирателната кампания на Тръмп през 2016, Банън обяви от негово име в интервю за Hollywood Reporter, че: «ние ще създадем съвсем ново политическо движение». Сега пък планира да вкара мощна група от дяснопопулистки партии в Европейския парламент, която да контролира поне една трета от местата там.
Според някои, новата група в Европарламента ще бъде оглавена от британския националист Найджъл Фараж (който до 2016 ръководеше Партията за независимост на Обединеното кралство и беше основният лобист за т.нар. Brexit, а днес ръководи групата Европа на свобадата и пряката демокрация в ЕП) и лидера на френския Национален фронт Марин Льо Пен.
По време на последното посещение на Тръмп в Лондон на 13 юли 2018, Банън организира в британската столица срещта на дяснопопулистки партии от Великобритания, Франция, Белгия и Швеция. По думите на участници в нея, тя е преминала при приповдигнато настроение и е породила голям оптимизъм. Преди това пък, Банън се срещна в Цюрих с лидерите на «Алтернатива за Германия». Експертите смятат, че фондацията на Банън Movement ще подкрепи десните популисти от Стария континент с избирателни стратегии, програмни документи и готови схеми за целеви социологически анкети. Показателно е, че фондацията ще помага на партиите да «формулират основаващи се на фактите обръшения към избирателите».
В тази връзка ще припомня, че Стив Банън беше вицепрезидент на компанията Cambridge Analytica, която по време на последната президентска кампания в САЩ съумя да си осигури достъп до 50 милиона профила във Фейсбук, което пък и позволи да «насочва» мнението на потребителите в мрежата. Твърди се, че същият механизъм е бил използван и преди референдума за излизането на Великобритания от ЕС през 2016.
Самият Банън не крие стремежа си към победата и властта. Според него, Италия следва да се превърне в модел за бъдещите промени в Европа: «това което беше направено в Италия, трябва да се прави навсякъде». Естествено, тази активност на Банън поражда сериозни страхове у европейските либерали. Така, бившият белгийски прмиер Ги Верхофстад поиска да му бъде забранено на влиза в ЕС: «крайнодесните възгледи на Банън и опита му на пренесе политиката на омразата на Тръмп и на нашия континент, се отхвърля от порядъчните европейци. Знаем, какво стори в миналото кошмарът на национализма в нашите страни».
Както отбелязват някои коментатори, феноменът на Стив Банън изглежда е свързан и с появата в Германия на новия американски посланик Ричард Гренел, който почти веднага след пристигането си в Берлин обяви, че иска да помогне за обединяването на консерваторите в Европа, тъй като идването на власт на Тръмп е пробудило «мълчаливото мнозинство в Германия», което е недоволно от политиката спрямо мигрантите, данъците и бюрокрацията. Естествено, немското Външно министерство моментално поиска от Гренел да обясни, какво точно е имал предвид, призовавайки за укрепване на влиянието на десните сили в ЕС. Както отбеляза в тази връзка един от говорителите на германската Лява партия (бившите комунисти) Хано Хармиш:
«Ричард Гренел е доста странна личност и несъмнено е крайнодесен. Още преди да стъпи на немска земя той вече си позволи да даде в Туитър съвети на германското правителство, какво и как следва да прави, сякаше е негов премиер. Струва ми се, че този човек ще загроби отношенията ни със САЩ».
Тревогата на германските (и европейски) ляволиберални кръгове, както и на либералната квазидесница, които досега доминираха в политическия живот на Стария континент, е разбираема. Това обаче с нищо не променя факта, че САЩ на Тръмп очевидно се опитват да стартират изключително амбициозен политически проект, чиято крайна цел е да промени цялата политическа система в Европа посредством своеобразна «консервативна революция», каквато президентът вече осъществи в САЩ.
Петър Григоров, Геополитика