Европейският съюз — жертва на американските санкции срещу Русия

По принцип, ефективността на подобни санкции се определя най-вече от способността им да повлияят за промяната на политическия курс на държавата, която е тяхна мишена. Тоест, те могат да нанесат определена вреда на нейната икономика, но в същото време да имат нулев или дори негативен резултат. Просто защото и най-драконовите мерки, които не дават очаквания политически ефект, едва ли могат да се смятат за успешни. Освен това, според повечето експерти, от решаващо значение за успеха на санкционната политика е присъединяването към нея на колкото се може повече държави.

Това с особена сила се отнася за Русия, която — поне до този момент —  достатъчно успешно се адаптира към налаганите и санкции и до голяма степен съумя да минимизира вредата от тях. На този фон, от ключово значение за САЩ се оказва подкрепата за непрекъснато разширяващите се американски санкции от страна на американските съюзници и на първо място — на ЕС. Но тъкмо в това отношение, Вашингтон се сблъсква със сериозни проблеми, които могат да поставят под въпрос цялата му «санкционна стратегия» срещу Москва.

Макар че ЕС демонстрира политическата си подкрепа за редица заявления и действия на САЩ, в Брюксел съзнателно избягват да се ангажират с американската политика на непрекъснато разширяване на санкциите срещу Русия, още повече, че много от действията на Кремъл, които Вашингтон използва като предлог за налагането им, така и не бяха доказани.

Освен това, американските санкции директно засягат икономическите интереси на редица ключови държави от ЕС. Най-характерният пример в това отношение са упоритите опити на САЩ да спрат изграждането на газопровода «Северен поток 2». Прекалените и до голяма степен самоцелни санкции срещу Русия неизбежно биха провокирали нова ескалация на политическото напрежение, от което ЕС ще загуби много повече, отколкото САЩ, поради далеч по-високото равнище на връзките си с Руската Федерация.

Ако Съюзът реши «да съхрани статуквото», т.е. откаже да се подкрепи новите американски санкции, те могат да се окажат едностранни, а това означава и далеч по-слабо ефективни, да не говорим, че биха могли «да увиснат във въздуха». Възможно е обаче, ЕС да реши да ограничи дори и сегашните санкции срещу Русия (особено, ако се очертае някакъв шанс за смекчаване на конфликта в Украйна, например след президентските избори в тази страна, през 2019).

Макар че в момента този сценарий не се смята за особено реалистичен, той продължава да съществува, като ясна политическа алтернатива за Брюксел. Като цяло, европейската дипломация разполага с повече възможности в отношенията си с Русия, отколкото тази на САЩ. Американците вече едва ли могат да използват нещо друго, освен все по-твърдия натиск срещу Москва.

За разлика от тях, ЕС запазва достатъчно широк арсенал от по-конструктивни стъпки. Разбира се, едва ли следва да очакваме бързото възстановяване на отношенията между Русия и Съюза до предишното им равнище, но истината е, че от гледната точка на Москва, в момента ЕС се очертава като по-надежден партньор за решаването на редица международни проблеми, отколкото САЩ.

Впрочем, основната причина Брюксел да се отнася все по-резервирано към «санкционната война» на САЩ срещу Русия, е свързана с това, че сред косвените жертви в тази «война» са и самите европейски държави.

Както посочват в тази връзка в наскоро публикуваната си статия в германския

Handelsblatt Клаус Стратман и Мориц Кох: «Недоумението и предпазливостта на германските политици от действията на САЩ непрекъснато нараства, защото американските санкционни закони удрят както по противниците, така и по приятелите на Америка. Никога досега САЩ не са използвали своята икономическа мощ толкова агресивно и егоистично, както днес. Очевидно, за американците вече не е достатъчно да забраняват на собствените си компании да поддържат определени търговски връзки. Те искат да принудят и европейците да се придържат към тяхната линия на поведение» (1).

Германската икономика се опасява най-вече за бизнеса си с Русия, защото тук са заложени не само перспективите за нейния растеж, но и самото и съществуване. Както е известно, немската енергетика е ориентирана към Русия, като основен доставчик на енергоносители, а американският натиск застрашава реализацията на ключовия за Германия мултимилиарден проект «Северен поток 2».

Истината е, че в Берлин по принцип нямат добро мнение за американската санкционна политика, тъй като с основание смятат, че САЩ налагат едностранни търговски блокади, за които трябва да плащат германциите. Според анализаторите от Handelsblatt, «в германското Външно министерство с тревога констатират, че външната политика на САЩ страда от деинституционализация и липса на качествени кадри, и зависи от капризите на президента Тръмп». Всъщност, в момента не може да се говори за американска политика по отношение на Русия, в класическото разбиране на това понятие.

Просто, защото са налице поне две такива политики. Едната е на президента Тръмп, а другата — на Конгреса. Не е тайна, че Тръмп се стреми към помирение с Кремъл и открито се възхищава от Владимир Путин. В същото време, недоверието на Когреса към американския президент — особено по отношение на «руската политика» на Вашингтон, вече е толкова голямо, че той взема собствени решения по този въпрос, залагайки единствено на «наказателните мерки». Тоест, германската политика, както и тази на повечето държави от ЕС, са застрашени от опасността да станат «косвени жертви» на американската вътрешна политика.

Както вече споменах, това се отнася най-вече за такива ключови германско-руски проекти като «Северен поток 2». Така, мнозина се опитаха да интерпретират изказването на финансовия директор на немския концерн Uniper Кристофер Делбрюк, че компанията му не може «да си позволи риска реално да бъде ударена от американските санкции», като начало на изтеглянето на Uniper от проекта. Според самото ръководство на компанията обаче, това е напълно погрешна интерпретация, отразяваща напрегнатата атмосфера около дебатите за новите американски санкции. На свой ред, самият Делбрюк риагира на спекулациите, декларирайки, че «Uniper ще остане финансов партньор на този проект и ние продължаваме да го поддържаме изцяло», но добави, че гледа «с изключителна загриженост» на провокираната от Вашингтон санкционна спирала.

В същото време американските сенатори буквално се напреварват да предлагат нови санкции срещу Русия, като към техните инициатива следва да добавим и търговските санкции за нарушаване на ембаргото за търговия със Северна Корея, както и във връзка с т.нар. «случай Скрипал».

От гледната точка на федералното правителство в Берлин, всичко това създава «чудовищна бъркотия, която при това е и изключително неефективна». В германското Външно министерство пък смятат, че санкционната политика работи само, когато преследва ясни цели, а голото желание някой да бъде наказан за нещо, само по себе си, не води до нищо. В същото време, Берлин не разполага със средства да накара американците да променят политиката си по отношение на Русия. Германските икономисти признават, че напоследък опасенията относно американския натиск срещу проекта «Северен поток 2» са се възобновили, но са убедени, че правителството в никакъв случай не трябва да отстъпва от позицията си по него.

По различни данни, държавите от ЕС губят близо двайсет пъти повече от санкциите срещу Русия, отколкото САЩ например. Със сигурност, те ще загубят много повече от американците и в резултат от евентуалното си присъединяване към санкциите срещу Иран. Впрочем, същото се отнася и за възможните европейски санкции срещу Турция, за което настояват от Вашингтон, да не говорим за пропуснатите ползи от евентуалното европейско участие във възстановяването на Сирия и различни други проекти.

Големият въпрос пред европейските държави в момента е, дали ползите от евентуалния отказ на ЕС да продължи да се съобразява с курса на САЩ по отношение на такива ключови държави като Китай, Русия, Иран или Турция, ще надхвърлят загубите от него.

Още днес обаче, със сигурност може да се твърди, че европейците вече не само са загубили голяма част от руския пазар, но и сами се лишават от възможността еврото да се превърне в ключова валута за взаимните разплащания в огромното пространство на Евразия, доминирано от държави като Китай, Русия и Индия. През последните години тези три големи сили все по-често се договарят въпросните разплащания да се осъществяват в националните им валути. Тоест, все още не е късно еврото да се опита да заеме мястото на американския долар. За целта обаче, ЕС следва далеч по-категорично да се противопостави на ескалацията «санкционната война» от страна на Вашингтон.

Петър Григоров, Геополитика