Както е известно, преди последната среща на върха на НАТО през юли 2018 Gallup и Pew Research Center представиха доклади, от които става ясно, че в държавите членки на пакта съществуват сериозни съмнения относно неговата ефективност. Най-силни са критичните настроения в Гърция и Турция, като 57% от анкетираните гърци и 58% от турците не одобряват политиката на алианса (одобрение демонстрират едва 23% от турците и 33% от гърците). В други страни членки на НАТО съотношението между симпатиите и антипатиите не е толкова шокиращо за Брюксел, но и там значителна част от обществото не одобрява членството на страната си в този военен блок. Това се отнася за 40% от анкетираните в Испания, 34% — във Франция, 27% — в Италия, 25% — в Германия 22% — в Унгария и България, и, което е много показателно — 23% в САЩ.
Тази статистика заслужава по-внимателен анализ. Над половината от анкетираните американци например не са доволни от действията на НАТО. 48% от тях смятат, че Северноатлантическият алианс прави «твърде малко» за решаване на глобалните проблеми, а 5% — че прави «прекалено много» в тази област. Последите очевидно спадат към най-твърдите американски «изолационисти».
Именно тези обществени настроения дават на Тръмп сериозен коз в диалога му с европейските партньори на САЩ. Самият президент гледа на международните политическо проблеми най-вече като начин да продаде по-скъпо американските стоки и услуги, както и да намали разходите на собствените си данъкоплатци и избиратели. Подходът на Тръмп към глобалните политически въпроси най-добре се характеризира с твърдението на известния американски актьор Уди Харелсън, че «политиката, това са бизнесмени, работещи за по-големи бизнесмени, и това никога няма да се промени».
Разбира се, за европейските членове на НАТО от най-голямо значение са техните собствени политически сметки (и страхове), заради които някои от тях са готови да продължат да понасят финансово-икономическите загуби, свързани с безмислената «санкционна война» срещу Русия. Както е известно, основното изискване на Тръмп към американските партньори от НАТО си остава повишаването на военните им разходи до договореното на срещата на върха на пакта в Уелс през 2014 ниво от поне 2% от националния БВП. В момента този показател се покрива само от пет страни членки. Естествено, най-висок е той при САЩ (3,5% от БВП през 2018), следвани от преживяващата през последните години изключително тежка криза Гърция (2,7%). В диапазона 2%-2,14% от БВП са военните разходи на Естония, Великобритания и Латвия. Полша и Литва пък планират през 2018 да се доближат плътно до договорените 2% (отделяйки, съответно, 1,98% и 1,96% от своя БВП).
В тази категория не попада Германия, чието правителство отделя за отбрана само около 1% от националния БВП. Според Deutsche Welle, Берлин вече е уведомил Вашингтон, че максимумът в това отношение ще бъде 1,5% от германския БВП и то чак през 2024. Това е много под очакванията на твърдия привърженик на бизнес подхода в голямата политика Доналд Тръмп. Затова на срещата на НАТО в Брюксел на 11 юли той повиши залога, предлагайки на съюзниците си да увеличат своите разходи за отбрана до 4% от БВП. Освен това, Тръмп почти директно ги заплаши, че САЩ могат да излязат от пакта, ако военните разходи на европейските страни не бъдат повишени. При това, според него, този въпрос би могъл да се реши дори и без одобрението на американския Конгрес.
Макар че европейските лидери се бяха настроили предварително за подобен американски натиск, те така и не съумяха да му се противопоставят адекватно. Самият Тръмп определя като най-важния резултат от срещата на НАТО, че: «хората тук активизираха усилията си така, както никога досега. Запомнете тези цифри: те се съгласиха да повишат разходите за отбрана с цели 33 млрд. долара». На свой ред, в коментар на The Washington Times се посочва, че «силният натиск на президента Тръмп върху неговите колеги и страните членки на НАТО да отделят повече средства за отбрана, се увечна с успех, след като тези страни се ангажираха да изразходват 33 млрд. долара през настоящата година». Още по-ясен беше коментарът на говорителя на Белия дом, според който: «мисията е изпълнена: президентът Тръмп накара членовете на НАТО да изразходват повече средства за отбрана».
Коментирайки резултатите от срещата на НАТО в Брюксел, големите европейски медии на практика също признаха поражението на европейците в опитите им да се противопоставят на Доналд Тръмп. Както посочва, в частност, испанският La Vanguardia:
«Очевидно е, ча американският президент искаше да използва срещата за да поиска сметка от своите европейски партньори след сериозните разногласия на последната среща на Г-7 в Канада и разпалената от него търговска война с Европа. Основният въпрос на срещата на НАТО беше финансов. През 2014 страните членки поеха в Кардиф ангажимент, че до 2024 ще започнат да отделят за отбрана поне 2% от своя БВП. Това обаче едва ли ще се случи, защото разногласията остават».
Всъщност, истината е, че в основата на европейската политика на Тръмп не е въпросът за военните разходи на американските партньори от ЕС, а утвърждаването на компаниите-доставчици на втечнен шистов природен газ от САЩ на европейския газов пазар. Тази тема обаче, заслужава отделен анализ.
Петър Григоров, Геополитика