The National Interest публикува статия за това, че ВМС на САЩ напълно напразно недооценяват «древния» руски бомбардировач Ту-22М3, който в НАТО наричат «Бекфайър». При това погрешно посочват неговата възраст — почти 50 години.
Всъщност, работата над този самолет, започнала още през 60-те години, върви «скокообразно».
Ту-22М и Ту-22М1 не се разливат съществено един от друг.
В края на 70-те години се появи абсолютно новият самолет Ту-22М2 с променяща се геометрия на крилата, което позволи при излитането във въздуха да се понася успешно повишено ракетно-бомбено натоварване, а на височина да се развива сериозна за тежък бомбардировач свръхзвукова скорост.
А кардиналността на новата концепция в разработката се вижда от пренасянето на двигателите изпод крилете в опашната част на фюзелажа.
Следващата модернизация не беше по-малко радикална.
В резултат Ту-22М3, който в момента се експлоатира в Делечната авиация на Русия, бе взет на въоръжение през 1989 година.
Макар към онзи момент той вече да беше в серийно производство.
Но в процеса на серийното производство постоянно се провеждаше доработване на конструкцията, бордовото оборудване и въоръжението.
Всъщност, «древният» бомрадирововач на Русия в момента е на около 30 години.
Към началото на 90-те години Ту-22М3 беше страшна машина със свръхзвукова скорост, равна на 2300 км/ч.
Той можеше да събира 24 тона полезен товар. Главната ударна сила беше аеробалистичната ракета Х-15 и крилатата Х-22.
Х-15 има далечина на действие 300 км.
Тръгвайки по балистична траектория на височина от 40 км, рекетата пикира върху целта със скорост 5 М.
Налице бяха два вида бойни части — ядрена мощност от 300 кт и фугасна маса 150 кг.
Бомбардировачът носеше 6 ракети във фюзелажа и 2 бяха закрепени на външната част.
Х-22 бива наричана убиец на самолетоносачи, защото тя тежи около един тон.
Мощността й се равнява на 1 Мт.
При далечина в рамките на 600 км ракетата се вдига на височина 25 км и във финалната част на траекторията развива скорст до 4,5 М.
Ту-22М3 беше в състояние да носи две подобни ракети.
От заводските цехове ракетите се насочваха към морската авиация на Русия.
САЩ се отнасят изключително сериозно към тандема Ту-22М3 — Х-22.
Съветският ракетоносец можеше да се дозарежба във въздуха, така той можеше да нанася удари по авионосещи групи почти от всяка точка на световния океан.
Затова в края на 80-те и началото на 90-те години САЩ настояват «Бекфайър» да бъде с подрязани криле.
Т.е. рязко да се намали далечината на полета си.
В резултат, Русия изостави бомбардировача. Това е времето на перестройката.
Прекратено е и производството на ракетите Х-15.
А през 2000 г., когато изтича срокът на годност на горивото на ракетата, тя е свалена от въоръжение.
В резултат страшният стратегически ракетоносец, всъщност се превърна във фронтови бомбардировач, който преди излитането се натоварва с авиобомби.
Втората младост на самолета започна паралелно с разработката на ракетите Х-32, предназначени за замяна на Х-22, тогава започват мероприятията по дълбоката модернизация на ракетоносеца.
В момента Ту-22М3М вече е напълно различен самолет.
Заменена е цялата му авионика.
Това значително повишава ефективността при употребата на високоточно оръжие, обранителната спобоност и оцеляването на самолета, навигационните му качества, защитеността и надеждността на каналите за връзка.
Към въоръжението е добавена и ракетата Х-32.
В резултат самолетът наново получи «титлата» убиец на самолетоносачи.
Петя Паликрушева