След фиаското в Афганистан, войната в Чечня и опасната ситуация в Украйна, западните страни се отнесоха скептично към руската военна кампания в Сирия, пише Le Figaro.
Но, както отбелязва авторът на статията Изабел Ласер, за три години Русия е изпълнила болшинството задачи, които си е поставила пред себе си.
Нещо повече, тя си върнала своите позиции в региона, които изгубила след рухването на СССР.
Путин направил приоритет възстановяването на руското влияние на международната арена.
За рекордни сроково Русия се превърнала в едно от главните лица, обезпечаващи сигурността в Близкия Изток, отбелязва авторът на статията.
«Тя доказа своето международно значение. Днес не вече не говорим за Сирия, без да споменем за роляата на Москва», цитира журналистката думите на политолога Нику Попуску.Русия е популярна със своята твърда политика и «дипламация НЕ», но в Близкия Изток тя иска да играе ролята на посредник между страните, които пряко или косвено са в конфликт помежду си.
«Днес Москва е единствената, която може да разговаря с всички действащи лица в региона и да бъде арбитър между страните-антагонисти — Иран и Израел, Саудитска Арабия и Катар», пише авторът.
Русия не само спаси Башар Асад и неговия режим, но и доказа, че за разлика от САЩ тя никога не изоставя приятелите си.А въпросът за репутацията в региона има немаловажна роля, се отбелязва в статията.Кремъл показа, че моделът за смяната на власта, пробван вече от Запада в Либия и Ирак, е в миналото.Москва защитава световния ред и интереси, различни от западните.Русия уважава силните лидери.Както отбелязва Изабел Ласер, Москва е извлякла урок от миналите войни: успехът в Сирия е бил постигнат с минимални рискове и ограничени финанси.Кремъл заложил на авиацията, а в наземните операции участвали не официални военни, пише авторът на статията.
Според политолога Жюлиен Барнс-Даси, Русия е постигнала в Близкия Изток повече, отколкото се предполагало, но по-малко, отколкото искала — по отношение на Запада.
Независимо от това, санкциите срещу Русия все още не са свалени.
Русия разбира, че възстановяването в Сирия трябва да се търси в участието на по-богатите страни.
Констратерористичното сътрудничество със САЩ се оказало мираж, а сближаването с Вашингтон се забавило.
Както и до момента, заплахата от радикализация на ислямистите в Кавказ и в Азия е налице, пише авторът.
Макар краят на войната да е близко, Москва не показва никакво желание да си замине от Сирия, където има плацдарм, тя иска да гарантира своите икономически, енергийни, военни и дипломатически интереси, пише авторката.
От началото на войната Русия започна да продава оръжие по целия регион и няма намерение да спира.
В Сирия Москва гарантира безопасността на своите военни бази, изпробва над 200 въоръженя и показа своята способност да сдържа. Според авторката, руската военна база в Тартус с нейните военни кораби ограничават придвижването на НАТО по море и въздух.
Налага се Москва да контролира този регион, в който «кипят всички световни разногласия».
Не е ясно, ще може ли тя да държи на дистанция Иран и Израел, които постоянно са на ръба на войната в Сирия.
Според авторката, Русия не само няма да напусне региона, а ще направи точно обратното — ще се заеме с укрепването на позициите си извън пределите на Сирия. Тя търси нови пристанища в Средиземноморието, опитва се да има достъп до военните обекти в Египет, укрепва стратегическото партньорство с Алжир.
«В този регион Русия се превърна в конкурент на САЩ, даже е алтернатива на тяхната мощ!», прави изводите си журналистката от Le Figaro.
Петя ПаликрушеваИзточник: http://www.lefigaro.fr/international/2018/10/16/01003-20181016ARTFIG00332-le-pari-russe-en-syrie-est-pour-l-instant-gagnant.php?redirect_premium