Die Welt: Защо вермахтът оставял след себе си «изпепелена земя»

Целта била пълно разрушение: през есента на 1943 година започнало отстъплението на немските войски от територията на СССР. Това, което не можело да бъде транспортирано, трябвало да бъде унищожено. През 1945 година била издадена заповедта «Нерон».

«Прочистване, парализа, разрушение…» — това трябвало да остане от СССР, според заповедта на Хитлер.

С други думи — изпепелена земя.

В началото на септември 1943 година «ръководителят по стопанската дейност на групата армии «Юг» генерал-майор Ханс Нагел в строго секретен документ дава следната заповед:

«Във всички последващи мерки да се изхожда от факта, че целият Донецки басейн трябва да бъде прочистен от инфраструктура и разрушен без никакъв остатък. Икономическите задачи в тази област изключват бъдеще за всички».

Последвала забрана: «Всичко, което не може да се прочисти, трябва да се разруши, особено хидро- и електростанциите, въобще всички силови и преобразователни установки, мини, заводи, производствени средства от всеки вид, реколтата, която не може да се изнесе, селищата и къщите».

С други думи, южна част на Източна Укранйа трябва да се превърне в безлюдно поле от руини.

Това не била първата подобна заповед.

Още когато в началото на 1941 година започнало първото съветско зимно настъпление, Хитлер дал указание на групите войски «да ликвидират всички възможности за разполагане на освободилите се за прочистване територии».

Войската трябвало да знае, «че всяко уважение към положението на населението ще се отрази на интересите на воденето на боя».

Заповедта била реализирана. Това се вижда от действията на 253-та пехотна дивизия, която води подготовка за създаването на укрепена зона в «пустинята» с дълбочина минимум 20 км, а по възможност 30 км.

Живеещите там местни жители се считали само за «човешки преграда» пред настъпващата Червена армия.

В заповедта си Хитлер се позовава на указанията на Сталин. През 1941 година Сталин призовава да се изведе техниката, а при необходимост да се унищожи инфраструктурата на териториите, намиращи се под заплахата от настъплението на вермахта.

След 3.5 месеца Сталин издава заповед «Всички населени места в тила на немските войски да бъдат напълно разрушени и изгорени в дълбочина от 40 до 60 км и от 20 до 30 км по левия и от 40 до 60 км от дясната страна на пътищата».

Военният историк Бернд Вегнер стига до извода, че тези указания «имат решаващо значение за оцеляването на СССР във Втората световна война», защото Сталин прехвърлил цялата промишлена инфраструктура зад Урал.

Немските заповеди предполагали «масата гражданско съветско население» по-късно да бъде събрано за принудителна работа.

Хитлер искал извозването на ценния материал и разрушаването на всички материално-технически складове.

Вторият етап от «парализата» — демонтаж на важните обекти от промишленото оборудване на СССР, тяхното съхранение за бъдещо използване.

«Прочистването» било третата стъпка и означавало: да се освободи територията от техниката, поддаваща се на транспортиране, гражданското население също.

Етапът «разрушение» означавал опустошаване.

Символ на «изпепелената земя» станал специалното съоръжение (на снимката по-горе изглежда като жп плуг, бел.ред.), разрушаващо жп линиите.

То се състояло от механизъм, който влачел локомотивите по трасето. Съоръжението закачвало и издърпвало траверсите от земята и усуквало релсите.

Разрушението достигнало върха си на 19 март 1945 година в печално известната заповед «Нерон» на Хитлер, в която се казвало:

«Борбата за съществуване на нашия народ ни принудждава в рамките на териториите на райха да използваме всички средства, които отслабват силите на врага ни и му пречат за по-нататъшното придвижване. Затова трябва да бъдат използвани всички възможности, които нанасят допълнителна пряка или косвена вреда на врага».

Хитлер издал още една заповед от своя бункер в Берлин:

«Всички военни съоръжения, съоръженията от транспорта, връзките, промишлеността и снабдяването, хранителните складове, а също веществените ценности на територията на райха, които врагът може да използва назабавно или в обозримо бъдеще, да се разрушат».

За щастие, само някои командири от вермахта успели да реализират тази заповед.

В противен случай Германия действително щяла да се превърне в пустиня в резултат на личната заповед на Хитлер.

Превод и редакция: Петя Паликрушева

Източник: https://www.welt.de/geschichte/zweiter-weltkrieg/article182082810/Ostfront-1943-44-Warum-die-Wehrmacht-verbrannte-Erde-hinterliess.html