Страните от Европа започнаха да се замислят върху необходимостта да изградят собствена система за сигурност и да укрепят отношенията си с Русия, пише Карлос Ярнос за испанското издание El Pais.
Според него, важен момент по този въпрос е станал инцидентът с пуска на ракета от испански изтребител в небето над Естония недалеко от руската граница, което би могло да доведе до катастрофален конфликт.
След това в Европа започнали да се замислят, разумно ли е да се позволява на стотици самолети на НАТО да летят около руските граници, с което да придизвикват ескалация на напрежението, а също, не е ли дошло времето да се спре Москва да се счита за «враг» и да започне Русия да се разглежда като съюзник.
Според Ярнос, главната причина за нестабилността между НАТО и Русия е това, че Вашингтон винаги е считал Москва за главната заплаха за своята безопасност и е разширил алианса на изток плътно до руските граници.
Важна роля тук играели и страните от Източна Европа, които притискали НАТО и молели алианса да укрепи границите им за сдържането на «руската агресия».
Тази позиция на САЩ към Русия била възприета и от останалите страни от Европа и пречела за развитието на добросъседски връзки с Москва.
Но, както отбелязва Ярнос, «стратегиите, алиансите и заплахите се променят».
Главна причина за това станало управлението на Доналд Тръмп, който подкрепял излизането на Великобритания от ЕС, излязъл от ядрената сделка с Иран и превърнал САЩ в ненадежден съюзник в очите на Европа.
Американският лидер се сближил с президента на Русия Владимир Путин, заставяйки по такъв начин Европа да се изплаши, че тя ще престане да играе важната роля в решаването на световните въпроси.
Всичко това укрепило европейските тенденции към сближаване с Русия, която на всичкото отгоре е и най-крупният доставчик на енергоносители.
Както отбелязва авторът, първият, който поискал сближаване с Москва, бил президентът на Франция Еманюел Макрон, който публично призовал да се преразгледат последствията от края на студената война и да обезпечи равновесие в Европа.
Ярнос подчертава, че за последната година Европа е напреднала по въпроса за създаването на собствена система за сигурност за разлика от предишните шест години. Едно от първите последствия от създаването на силите за сигурност на Европа ще стане приемането на Русия «като съсед, партньор, потенциален съюзник, а не враг».
Изтребителят на ВВС на Испания Eurofighter Typhoon на 7 август по погрешка изстреля над южната част на Естония бойна ракета клас «въздух-въздух» AIM-120 AMRAAM, която прелетя 80 км и падна в безлюден блатист горски масив в района Йиекюл недалеко от природния резерват Ендла.
Но естонските военни след щателна проверка на предполагаемото място на падането на ракетата не откриха нито ракетата, нито нейни части.
Скоро естонските военни прекратиха активното търсене на ракетата.
Петя Паликрушева