Перспективите за уреждане на кипърския въпрос остават живи, смята генералният секретар на ООН Антониу Гутериш. Неофициално копие от доклада на Гутериш по темата е било раздадено късно снощи на членовете на Съвета за сигурност, съобщава кипърският вестник «Филелефтерос», който се позовава на кипърската информационна агенция. Това съобщи БТА.
Увереността на Гутериш се основава на информацията, която е получил от специалния си пратеник Джейн Лют и на контактите му с лидерите на кипърските гърци и кипърските турци Никос Анастасиадис и Мустафа Акънджъ.
Като припомня със загриженост отсъствието на диалог и несигурните перспективи за бъдещето, докладът подчертава увеличените контакти между двете общности на острова в последно време и по-специално значителното увеличение на кипърските гърци, които са посетили северните райони на Кипър от януари до август в сравнение със същия период миналата година.
По отношение на преговорния процес в доклада си Гутериш посочва, че е поискал от Джейн Лют да разбере дали след периода на размисъл след разговорите в Кран Монтана през 2017 г. двете страни са готови да положат усилия за постигането на стабилно решение на кипърския въпрос. Същевременно генералният секретар на ООН коментира, че обществените очаквания и в двете общности след последния кръг от преговорите са сдържани.
Гутериш заявява отново, че природните ресурси на територията и около Кипър е необходимо да облагодетелстват и двете общности и трябва да са мощен стимул за всички заинтересовани страни да работят сериозно за постигането на взаимноприемливо и трайно решение.
Според Гутериш подкрепата за една процедура с безкраен хоризонт се намира в миналото и съществува консенсус, че неизменното статукво, тоест отсъствието на решение на кипърския въпрос, не е устойчиво.
Генералният секретар на ООН пише още, че преговарящите страни «може да имат нужда от нови идеи, за да бъде постигнат нов тласък». В доклада се казва още, че преди да започнат нови преговори, специалният пратеник Джейн Лют ще продължи разговорите, за да бъде направена оценка доколко има сближаване по основните теми и готовност на страните да включат нови предложения като част от общото решение.
