През юни 1952 година самолетът от съветската ПВО МиГ-15 свалил над неутралните води на Балтийско море шведския самолет-разузнавач Douglas DC-3. В него имало 8 членове екипаж. Шведите тогава заявили, че самолетът им изпълнявал учебен полет.
През 2003 година е открит на 55 км източно от Готланд корпуса на «Дъглас» и е измъкнат от дълбочина 126 метра. Опашната част била разбита на парчета от картечен огън. Намерени са телата на четирима човека. Съдбата на другите четирима остава неизвестна. Този път шведската страна признала, че самолетът е шпионирал съветските военни бази.
Те споделяли информацията със САЩ и Великобритания. НАТО тогава искало да узнае колкото се може повече за съветската ПВО в района на латвийското и естонското крайбрежие — именно през този балтийски коридор в случай на война трябвало да минат към Ленинград и Москва американските и британските бомбаридровачи с атомни боеприпаси.
ВЕРБУВАНЕТО НА ВИКИНГА
Сваленият самолет се наричал «Хугин» — по името на враната на скандинавския бог Один, която му съобщавала всички новини от света.
На борда имало британско и американско оборудване — резултат от секретното споразумение между неутрална Швеция и НАТО — техника в замяна на резултати от разузнавателни полети.
СССР знаел целите на самолета.
Разузнавателни сведения постъпвали от полковника от шведските сили на ВВС Стиг Ерик Констанс Венерстрьом, който 15 години работел към съветското военно разузнаване — ГРУ. Самолетът бил свален точно по негова инструкция.
Повече от всички познавал Венерстрьом Виталий Николский, генерал-майор от ГРУ. Той бил неговият куратор.
Николский бил съветски военен аташе в Стокхолм.
Оперативният псевдоним на шведския военен бил Орел, но Николский го наричал Викинг.
В деня на връзката със съветския военен аташе Стиг Венерстрьом бил началник на военно-въздушната секция на Командната експедиция към Министерството на отбраната на Швеция, която осъществявала контакти с чуждите военни аташета, изпълнявайки функциите на разузнаване и контраразузнаване.
Стиг тогава бил на 54 години, изглеждал строен, винаги бил весел и интересен разказвач.
Бил майстор по планински и водни ски, шампион на Швеция по кърлинг, стрелец, фотограф, летец и автомобилист.
Владеел отлично фински, немски и английски, прилично — руски и френски.
Умеел да се държи в обществото.
Той бил далечен роднина на крал Густав VI Адолф и дори известно време служил като негов адютант.
Стиг имал широк кръг познати във военния елит, почти неограничен достъп до документите от държавна важност.
Давал информация главно по линия на НАТО — планове за отбраната на Северна Европа, описание на английската ракета «Бладхаунд» клас «земя-въздух» и характеристики на американския «Сайдуиндер», «Хок» и «Фалкон», основи на британската ПВО, данни за крупните маневри на алианса.
Съобщавал и за конструкторските разработки на швеския прихващач Draken J-35.
В резултат шведите били принудени да преустроят цялата си система на ПВО.
Как бил вербуван полковникът от ВВС на Швеция?
Стиг Венерстрьом завършил морско училище, лятна школа, служил в щаба на ВВС на Швеция, през ноември 1940 година бил назначен за военно аташе в Москва.
По онова време Стиг бил склонен към авантюризъм, вече предавал секретни сведения на немското контраразузнаване.
През 1943 Венерстрьом командвал ескадрила, а през 1944–1945 години в щаба на ВВС на Швеция отговарял за връзки с представителите на чуждите ВВС.
През 1946 година американците чрез генерал Гелен получили документи на абвера, в които Венерстрьом се препоръчвал.
След това той бил вербуван от американците. В същата година, бидейки на авиационния военен парад в Москва, написал служебна записка за перспективите в разузнавателната дейност на територията на СССР. С една дума, полковникът бил, меко казано, крайно …разностранен.
След две години Венерстрьом съпровождал в пътуването по Швеция съветския военен аташе в Столкохлм полковник Иван Рибалченко.
Впоследствие шведът си спомнял:
«В резултат на постоянното съвместно пребиваване в автомобила, самолета или купето между нас възникнаха приятелски отношения…
Веднъж полковникът от СССР бе попита: «Колко искате? 2 000?»
Договорихме се за 5 000″.
Понякога вербуването се извършва и така.
Венерстрьом трябвало да информира ГРУ за стратегическите планове и военния потенциал на САЩ. Той така добре вършел работата си, че съветското военно разузнаване му присвоило званието генерал-майор. (Последното, според някои специалисти, е спорно, бел.ред.)
От април 1952 г. бил добре информиран за всичко, което се отнасяло до американските разработки.
Връщайки се в Швеция през 1957 г. до оставката си през 1961 г. бил началник сектор към оперативния отдел на главния щаб на въоръжените сили.
Т.е. бил всъщност дясната ръка на министъра на отбраната. Всички секретни материали попадали на бюрото му.
Намирал се в тесни контакти и с щабовете на НАТО в Дания и Норвегия, защото преподавал стратегия в школата на летния състав, бил главен експерт по въпросите на разоръжаването.
Генерал Николски от СССР установил с него личен контакт през октомри 1960 г., когато съветският военен аташе за първи път посетил Командната експедиция. При първата си среща Венерстрьом измъкнал от своя сейф 50 филмчета за фотоапарата «Лейка». На тях било техническото описание на неотдавна пуснатата от швеците американска ракетна установка «Хък».
До пролетта на 1963 година Викинг предал на куратора си от СССР няколко хиляди кадри от специалната фотолента «Щит», която му доставяло ГРУ, с оперативни документи по военни, военно-политически и военнио-икономически въпроси.
Лентата не се проявавала без специална обработка с реактиви, известни само на лабораториите на ГРУ.
Особено ценни били сведенията за ракетното въоръжение на САЩ и Англия, които се планирали да бъдат вкарани в експлоатация от шведите. Според ген. Николски, всички 47 полка от шведската армия били проучени от съветската военна резидентура отгоре до долу. Точно били известни нивото на подготовка, контактите на ръководстово с натовските щабове.
По време на Карибската криза Венерстрьом съобщил детайли от американските ВМС, които били в състояние на бойна готовност, за влизането на атомните подводници на САЩ в Северна Атлантика, вероятно за блокирането на съветските кораби по пътя им за Хавана.
За да предаде това съобщение Стиг позвънил направо на военния аташе на посолството и поканил Николский на ресторант.
Там шведът казал, че няма опасност, защото лично той бил натоварен да следи контактите с чуждестранните военни аташета, т.е. изпълнявал функциите на военно разузнаване и контраразузнаване.
Предал ленти, а получил парично възнаграждение.
Венерстрньом не искал да се разделя с ГРУ.
Всяко тримесечие той получавал по 12 000 шведски крони.
Сумата, според Николский, била умерена, ако се отчита ценността на информацията от Викинга.
Пакетът оставял в аптечката на собствената си квартира, където се канели шведските офицери. Ключове имали само двамата посветени. Същата аптечна висяла във вилата на Венерстрьом.
На 55 години Стиг достигнал праделната възраст за полковник. Вече нямал перспективи във Военното министерство, трябвало да подаде оставка. По закон в армията не можел да го остави дори кралят. Стиг изгубил достъп до важни документи. Започнал да се страхува, че ГРУ ще се откаже от услугите му и развил бурна дейност, напълно забравяйки за конспирацията.
Венерстрьом бил арестуван през 1963 г. Бил в затвора много години.
Последните си години прекарал в дом за стари хора в Стокхолм.
Умрял почти на 100 години.
Виталий Николски служил във военното разузнаване над 40 години.
До последният си ден не знаел жив ли е неговият подопечен.
Петя Паликрушева