Немското командване в шок: «Червета армия е в тила ни!»

В похода към Одеса командирът на 109-та получи специална задача:
«Трябва да настъпите към знаменития Одески оперен театър. Немците са подготвят да го взривят. Трябва да ги изпреварите».

Задачата бе изпълнена.

Автоматчиците и сапьорите по заповед на своя командир тръгнаха напред, пробиха към улиците и тръгнаха към театъра.

За първи съветски комендант на Одеса бе назначен командирът на 109-та гвардейска дивизия полковник Иля Балдинов.

И дивизията отново тръгна в поход. Далеко назад остана Одеса. Преминахме Днестър, бе пресечена румънската граница. Войниците вече стъпваха по чужда земя. Обкръжена и разгромена беше Яско-Кишиневската групировка на врага.

Победен марш по пътищата на Румъния, България.

А ето я и Югославия.

Октомври 1944. Армиите на двата наши фронта заедно с югославските войски и партизани настъпваха към Белград.

Пътят на настъпление на нашите войски бе около Дунава, на десния бряг бе югославската столица.

По този бряг към Белград върви войската на 3-ти Украински фронт. Боевете са тежки. Принудени сме да спрем на 70 км от Белград, пред град Смедерево. Не е лесно и на войските на 2-ри Украински фронт, които настъпват по левия бряг. Те стигнаха почти до предградията на Белград.

Дали да настъпваме или да чакаме да се предвижи още войската на 3-ти Украински фронт? Иля Балдинов предложи на командването своя план. Беше изключително рисков. Но командването знаеше, че той е смел и има много трезв поглед и издръжливост.

Планът бе приет.

В тъмната нощ на 10 октомври от левия брягкъм ссеверния бряг на Дунава безшумно тръгнаха наколко рибарски лодки, препълнени с гвардейци-автоматчици от 309-ти стрелкови полк от дивизията на Балдинов.

Те трябваше първи да стъпят на противоположния враг при врага на 10 км от Белград и да завземат там плацдарма, на който да стъпят останалите сили на дивизията.

Силното течение насеше лодките.

Дори понякога считахме, че гребците няма да се справят. Но все пак стигнахме до десния бряг на точното място.

Безшумно се промъкнахме под храстите. След минута пред немските позиции на брега изведнъж израснаха от мънината мълчаливите призраци на руските шинели.

Нощното безмълчие бе разкъсано от автоматните откоси.

И този път полковник Балдинов се оказа прав — противникът бе така изненадан, че не се съпротивляваше дълго.

Плацдармът във вражеския тил бе превзет. Към него тръгнаха от северния бряг други лодки с бойци от Червената армия…

Немците се оказаха отрязани от Белград в участъка около Смедерево.

Немското командване се изплаши не на шега: руснаците са в тила ни!!! Изхвърлете ги обратно в Дунава!!! — такава бе заповедта.

Тогава противникът от три страни — от четвъртата остана само Дунава, започна настъпление към завзетия плацдарм, бързаха да освободят шосе за себе си. Атата клед атака, атака след атака.

На моменти мислехме, че ще паднем.

В критичния момент Балдинов даде заповед сапьорите да взривят скалата до пътя.

Цунами от камъни се стовари на пътя. За няколко минути се превърна в огромна барикада.

Десет дни и нощи продължиха атаките на противника. Десет дена и нощи гвардейците на 109-та удържаха плацдарма, чиято отбрана бе усилена на противотанкови оръдия.

В самия разгар на боя за плацдарма дойде помощ от реката. Корабите на Дунавската флотилия се нахвърлиха срещу атакуващия враг със своите оръдия. А по-късно на помощ на 109-та проби от юг войската на 3-ти Украински фронт и се съедини с тях, немската групировка се оказа в обръч и бе разгромена.

Дивизията бе една от първите, която влезе в освободения Белград.

По спомени на войник от Червената армия на СССР.

Петя Паликрушева