До голяма степен има негативна тенденция в показателите за неравенство, за риск от бедност и за процент на хората, живеещи в големи материални лишения, независимо от факта, че през последните години за периода 2005-2014 имаме увеличение на процента от БВП, който се отделя за социални разходи.
Това каза професор Румяна Стоилова, директор на Института за изследване на обществата и знанието, за предаването „Хоризонт до обед“. Институтът е домакин на конференция на тема на тема „Благосъстояние и социално включване (с фокус върху Югоизточна Европа)“.
„Данните показват, че разходите, например, за обучение в рамките на активните политики на пазара на труда се увеличават и достигат близо 1/3 от разходите. Излизането от кризата обаче е бавно.
Ограничението за спазване на финансовата дисциплина поставя лимити на възможностите за развитие на активни политики на пазара на труда“.
Когато говорим за социални инвестиции, е важно как те се отразяват на уязвими групи:
„Оценките, които се правят на политиките, показват, че нетният ефект – тоест, ако ги нямаше тези политики, тези групи биха били още по-зле — е по-голям при ромите, при хората с ниско образование, при хората със здравословни проблеми.
Но фактът на сегрегираните ромски общности, на ниското ниво на образованост при тази общност изисква корекции в политиките и наистина непрекъсната работа.
Ние например правихме проучвания за програми, насочени към хора, които са напуснали образованието.
Там виждаме, че млади жени, които твърде рано са родили децата си, не могат да се включат в тези програми, защото няма къде да оставят децата си.
Тоест, понякога са необходими съпътстващи мерки като грижа за децата, докато родителите посещават обучение, или допълнително заплащане, за да могат да бъдат поети разходите за дообучителния център».
Интервю на Ирина Недева с проф. Румяна Стоилова