Ако вярваме на неотдавнашните допитвания, то рейтингът на Макрон е рухнал така силно, че дори е задминал по падане рейтинга на предшественика му социалист Фр. Оланд.
Само 19 % от французите одобряват работата на Макрон, 60 % от избирателите имат «отрицателно» мнение за работата му.
«Първоначално мислех, че той е млад и енергичен. Но сега виждам, че той не се интересува от нашето мнение».
Макрон бива уважаван на световната арена, където се позиционира като «незаменима алтернатива на невежия популизъм».
«Но в страната си младият президент падна много бързо и много надълбоко», счита изданието.
Падането му може да представлява значителна опаснаст за либералната демокрация в Европа, защото Макрон се позиционира като противник на националистическите сили, раздиращи ЕС.
Създава се впечатлението, че пропазарните експрес-реформи на Макрон, в частност реформата на трудовия кодекс, сериозното намаляване на данъците за луксозните стоки и ликвидирането на привилегирования статус на жп работниците, не са в полза на обикновените французи.
Французите, които не принадлежат към елита, се оплакват, че Макрон превръща Франция в «по-капиталистическа» страна, забравяйки за принципите на равенството и братството в името на увеличаване благосъстоянието на богатите.
Нивото на безработицата едва се придвижи от патовата ситуация, в момента е 9 %.
А икономиката расте със скромни темпове — около  1,7% за година.
«Хората вече не считат, че той направи нещо ново на поста си. Обществото стана крайно взискателно. Неговите реформи се считат за несправедливи. Хората мислят, че болшинството от тях нямат полза от реформите му», счита сътрудник от френския Институ за проучване на общественото мнение Фредерик Даби.
Създава се впечатлението, че френският лидер е високомерен, не слуша бедните, деспот е, а неговата политика е от полза само за богатите.
«Той все повече и повече се отделя от народа. Познавам много хора, които съжаляват, че са гласували за него», счита бившият работник от телефонна компания Жан-Мари Пение.
Превод и редакция: Петя Паликрушева
Източник: https://www.nytimes.com/2018/09/23/world/europe/france-emmanuel-macron.html