Икономическа и политическа блокада на Крим? Провал!

Тези тенденции се потвърждават от официалната търговска статистика. Така, по данни на Митническото управление на Кримския федерален окръг, през миналата 2017 стойността на износа от региона към държавите от Общността на независимите държави (ОНД) е достигнал почти 14,7 млн. долара, а вносът оттам е надхвърлил 24,2 млн. Тези показатели не са особено впечатляващи, но пък са с 12% по-високи, отколкото през 2016 например. Стойността на износа от Крим в Казахстан е 2 млн. долара, в Беларус — над 2,8 млн., в Армения и Узбекистан — съответно, 280 хил. и почти 1 млн. долара. Тези показатели са със 7-11% по-високи, отколкото през 2016.

Изглежда парадоксално, но Украйна също е голям потребител на кримския износ — включително на зърнена и млечна продукция, птиче месо, плодове и зеленчуци, рибни продукти, вино, както и на продукти на местното енергомашиностроене и химическата индустрия. Така, през миналата 2017 кримският износ в тази страна е надхвърлил 8,5 млн. долара, а пък вносът от Украйна е достигнал 3,6 млн., т.е. въпреки постоянните призиви на правителството в Киев към местните компании да спрат да търгуват с полуостров Крим, украинската търговия с него продължава с пълна сила.

Обяснимо е, че държавите от ЕАИС доминират във вноса на Кримския регион: общият им дял е над 80%. През миналата 2017 например, обемът на доставките от Беларус е достигнал 15,6 млн. долара, от Казахстан — почти 1,2 млн, а от Армения — около 2,6 млн. Значителен е и делът на Молдова — 803 хил. долара, и Узбекистан — около 600 хил. Над 75% от съвкупния внос на Крим от тези държави са селскостопански стоки, хранителни продукти, текстилни суровини, комплектуващи изделия, петролни продукти и продукти на химическата индустрия.

Що се отнася до търговията на региона с държавите извън ЕАИС, обемите тук засега остават сравнително скромни (особено ако говорим за износа от Крим) и то тъкмо заради санкциите, но и в този сегмент е налице устойчив растеж. Така, през миналата 2017 стойността на износа от Крим за държавите извън постсъветското пространство е надхвърлил 12,5 млн. долара (като над 75% от него са доставки на зърнени продукти, както и на различни суровини за фармацевтичната индустрия, органични химически продукти, плодове и мед). Износът от полуострова за Китай е надхвърлил 4,1 млн. долара, за Индия и Египет — съответно, 4,2 и 2,9 млн. долара, а за Италия (която поне на теория е ангажирана със санкциите срещу Крим) — 402 хил. долара.

Интересно е, че Крим е осъществил износ на стойност 183 хил. долара и в Маршаловите острови, които са асоциирана със САЩ република (Вашингтон и Москва не включват тази страна, както и ползващите се със същия статут Федеративни щати Микронезия, в режима на санкциите, които САЩ и Русия си наложиха един на друг).

Що се отнася до кримския внос, който през 2017 достигна рекордното равнище от 35,5 млн. долара, 30% от него са осъществени от Китай (около 10,87 млн. долара), вносът от Турция е на стойност 1,2 млн. долара, от Сърбия — 800 хил., от Япония — 740 хил, а от Южна Корея — над 740 хил. долара.

По отношение на този сегмент на регионалния внос, следва да отбележа, че почти всички държави, участващи в санкциите срещу Крим, са сред доставчиците на стоки за полуострова. Данните сочат, че сред тях преобладават оборудването и други стоки с висока добавена стойност, очевидно защото и западните производители, доставчици и инвеститори, напук на санкциите, демонстрират все по-голям интерес към инвестиционните проекти в този руски федерален окръг, особено предвид облекченията, с които се ползват там чуждестранните инвестиции, както и във връзка с програмите за развитие на местните отрасли.

По-долу ще цитирам някои данни, илюстриращи тези тенденции и факти. Така, през 2017 вносът на стоки от Италия в Крим е надхвърлил 9 млн. долара, този от Испания е бил 3,6 млн., от България — 3,1 млн., от Германия — почти 630 хил., от Франция — 381 хил., от Белгия — над 250 хил., а от Люксембург — около 208 хил. долара.

С други думи, паралелно с все по-активната си интеграция в евразийското икономическо пространство, Крим на практика успешно преодолява и опитите на Запада, и най-вече на САЩ, да му наложат икономическа блокада. Това се дължи не само на интереса към предлаганите от местните производители стоки, но и на факта, че все повече държави осъзнават политическите и икономически реалности, свързани с решението на Крим да се присъедини към Русия.

Провалът на водната, туристическата и транспортната блокада на полуострова

Както е известно, през 2014 новият режим в Киев се опита да наложи «водна блокада» на Крим, затваряйки шлюзовете на Севернокримския канал, чрез който водата от река Днепър стигаще до Кримския полуостров. По онова време, Украйна осигуряваше до 85% от потребностите на полуострова от питейна вода. Днес обаче, Крим сам осигурява необходимите му водни количества, а според местните власти, водните резервоари на полуострова са пълни почти на 100%.

В същото време, водната блокада на Крим заплашва да превърне Южна Украйна в гигантски блато. Така, според редица експерти, в резултат от затварянето на Севернокримския канал, голяма площ селскостопански земи могат да се окажат негодни за обработване още в рамките на следващите десет-двайсет години. Те, в часност, посочват, че след затварянето на канала е започнало да се повишава нивото на подпочвените води, което пък е довело до много сериозно засоляване на почвата, превръщайки я в негодна за обработка. В резултат от повишаването на подпочвените води редица селища в по-ниските райони са наводнени, да не говорим, че е застрашен плодородният почвен слой, което пък може да предизвика мащабна екологична катастрофа в тази част на страната.

Впрочем, данните сочат, че опитите на Киев да организира «туристическа блокада» на Крим, също са претърпели провал. Така, очакванията са, че през 2018 само броят на украинските туристи, почиващи в кримските курорти, ще достигне 1 млн. души. Тук е мястото да напомня, че в момента в Русия работят над 5 млн. украински граждани, които всеки месец превеждат по сметки в родината си около 2,5 млрд. рубли.

Накрая, що се отнася да транспортната блокада на полуострова, както е известно, тя беше окончателно обезмислена с пускането в експлоатация, през май 2018, на моста, който свързва Крим с континенталната част на Русия. Очакванията са, че до края на 2019 по него ще започнат да се движат и влакове, в резултат от което туристическият поток към полуострова със сигурност ще нарасне, а цените на някои стоки и услуги ще се понижат.

Пробивът в политическата блокада

Предвид всичко казано по-горе, закономерно започва да се пропупква и политическата блокада на Крим. В тази връзка ще напомня, че в средата на май 2018, на церемонията по повод откриването на моста, който свърза полуострова с континентална Русия, присъства и официална делегация на френската община Маринян, начело с кмета Ерик Льо Дисе. Тя подписа протокол за побратимяване с кримския курорт Евпатория, както и редица договори с различни местни компании. Разбира се, в големите френски медии не се появи нищо за посещението на делегацията от Маринян в Крим, а Външното министерство в Париж се задоволи да коментира, че става дума за «частни визита», която няма връзка с официалната политика на Франция.

На няколко пъти през тази година полуостровът беше посетен от депутати от Чехия и България. Именно след посещението си в Крим, чешкият сенатор Ярослав Дубрава, в интервю за Parlamentni listi, сравни Украйна с «черна дупка, в която изтича цялата финансова помощ от Европа» и заяви, че големите градове в страната се контролират от крайно радикални и фашизирани елементи (1).

Освен това Дубрава акцентира върху изключително високото равнище на корупцията в Украйна. Сред примерите за това е предложението на украинския министър на инфраструктурата Михаил Омелян държавата да престане да финансира жп връзките с Русия. В тази връзка, редица украински експерти припомнят, че от петте най-печеливши направления по жп мрежата на страната, три са именно към Русия (Киев-Москва, Одеса-Москва и Киев — Санкт Петербург). Така през миналата 2017 от презозите на пътници и товари по направлението Киев-Москва бюджетът на страната е получил 5,8 млн. долара, от направлението Одеса-Москва — още 3,7 млн. долара, а от направлението Киев — Санкт Петербург — 800 хил. долара. През първите шест месеца на 2018 жп превозите по линията Киев — Москва са осигурили бюджетни постъпления от 2,3 млн. долара, а по линията Лвов — Москва — още 1,4 млн. Ето защо, веднага след изявлението си, Омелян беше обвинен от редица местни медии, че иска да прекъсне жп връзките с Русия на държавно равнище за да може малко по-късно да предложи и осъществи приватизацията на въпросните печеливши жп отсечки, т.е. да реализира една откровено корупционна схема.

Тоест би могло да се твърди, че за пропукването на «блокадата» на Крим косвено съдействат и грандиозната корупция, и действията на радикалните националисти в самата Украйна.

Румен Минчев, Геополитика