През 2013 година украинците идва ли разбираха в какво ще се обърне безсмисленият, на пръв поглед, Евромайдан, но тази акция дори не беше отправна точка, защото определени сили отдавна бяха хвърлили око на вкусното парче украинска земя.
С разпада на СССР Украйна, както и много други републики, провъзгласили своята независимост, се оказаха заедно в многонационално общество, останало им от «родителя».
Цялото това многообразие бе налице, а последователите на Бандера, които бяха в нелегалност, продължиха подмолно да пакостят, но съветската власт пресичаше всичките им безумия.
На фона на всеобщата дружба между народите нацистките лозунги, които тихомълком и тогава звучаха в Западна Украйна, не се чуваха.
Но съветската власт се разпадна, заедно с разпада нахлу хаосът и абсолютното безобразие, което Западът нарича СВОБОДА. Още в първите дни след края на СССР Западът започна да се приплъзва към руските граници, докато Москва не се бе оборавила от удара.
XX век завърши, а Вашингтон, обхванат от ауфорията от победата си над СССР, активно работеше над преустройството на света, разбирайки прекрасно, че и Европа, и Русия са заклети врагове на демокрацията.
Още тогава САЩ осъзнаваха, доколко сериозен може да бъде националният въпрос.
Успешно унищожавайки Югославия, набирайки опит там, НАТО реши, че тази практика може да бъде използвана и в други региони, в частност, в Украйна, така съдбата на Незалежната от началото на новото хилядолетие можеше да бъде съвсем друга, но държавата бе спасена, колкото и да е странно, от нейното правителство.
Президент тогава беше Леонид Кучма и, за щастие на украинците, той се оказа крайно равнодушен към националистическите въпроси.
Без подкрепата на властта ситуацията не успя да се превърне в тотален хаос, затова се наложи да се чака.
Планът за «Оранжевата революция» за Украйна вече бе готов да изпълнение, и макар Виктор Ющенко на поста презиеднт да не можеше да достигне «нивото» на Порошенко, процесът започна и бе необратим.
Майданските власти, макар и да дойдоха малко по-късно, нямаха проблем да прибегнат до краен популизъм, питайки обикновения народ «на какъв език искате да говорите?». Така започна гражданската война.
Още тогава над Украйна надвисна «призракът на Югославия»», страната, в която имаше различие в езиците и вероизповаденаията — православна Сърбия и католическа Хърватия — а по-рано там живееха мирно и тихо.
И в Югославия, и в Украйна немаловажна роля изигра европейската общонст, която, за съжаление, така и не престана да върви по гайдата на Вашингтон.
ЕС активно подкрепиха ненавистта между страните в конфликта, разделяйки ги условно на «демократи» и «комунисти».
В първия случай на хърватите и босненците се противопоставяха сърбите, а в случая с Украйна страната бе разделена на «проруска» на югоизток и «демократична» в западната част.
Така с подкрепата на Запада Украйна започна за обраства с нацистки идеи.
Политиците започнаха да заплашват, че ще издигнат стена около Донбас, че ще изолират и дори изтребят населението му, обещаха да изкоренят руския език…
И всичко това под ликуването на тълпите и тихото одобрение на Запада.
Още тогава можеше да се разбере, че страната я теглят по пътя на войната, както това бе в Югославия.
Тук трябва да отбележим, че последната за дълги години се превърна в черна дупка за Европа, а провокираният конфликт в Украйна вървеше едновременно по два фронта: ЕС и Русия.
Методиката на Вашингтон работеше отлично за пореден път.
В случая с Югославия апогей на войнатя станаха масираните бомбардировки през 1995 година, но НАТО не се реши на подобен акт под носа на Русия, а и едва ли ще се реши и в бъдеще, защото тогава ситуацията може да се промени кардинално.
Вместо това Западът заложи на изтощението.
Отново и отново Вашингтон подхранва войната в Донбас със своите милион, киевските политици получават своето, но самата Украйна се къса по шевофете, нацистите излизат извън контрол, а желаещите да станат поредните «герои» на АТО стават все по-малко и по-малко.
Както по-рано от състава на СФРЮ излязоха Хърватия, Словения, а също Босна и Херцеговина, Украйна губи своите региони.
Крим стана първият в тази поредица, обхаватият от война Донбас е де факто изгубен за Украйна също.
Наред е Закарпатието.
Напълно е вероятно завършването на конфликта да сложи край и на самата Украйна, но с цената на години страдания на обикновените хора, на хиляди животи, отнети в угода на определена върхушка.
Същата цена, която САЩ са готови отново и отново да платят в името на запазване на своята хегемония в света.
Евгений Гаман, специално для News Front