Това, което ще се случи, свързано с автокефална украинска църква ще бъде генерална репетиция по какъв начин ще се решава въпросът с македонската църква“. Това каза проф. Нина Дюлгерова в интервю за предаването „12+3“ във връзка с признаването на църквата на киевския патриарх и автокефалната църква на Украйна.
Двете църкви не са признати от световното православие, а руската православна църква ги нарича разковнически групировки.
През април двете църкви отправиха молба към Вселенския патриарх Вертоломей да им предостави автокефалии. Той се съгласи, но това предизвика гнева на руския патриарх Кирил.
„Факт е, че всички противоречия в църковен и политически план могат да бъдат разглеждани в контекста на глобалното противопоставяне, защото ние действително живеем в икономическа глобализация и политическа фрагментация, но тази политическа фрагментация има и своите идеологически противопоставяния в контекста на църквата.
Факт е, че 21 век след атентатите от 11 септември, на практика се обединиха двата основни идеологически инструмента – религията и етноса като консолидация и противопоставяне на обществото, те бяха и в основата на редицата локални конфликти“, коментира анализаторът.
Противопоставянето между Украйна и руското православие е част от по-големия конфликт между Русия и Украйна, каза още проф. Дюлгерова: „Има една устойчива конфронтация – политическа, икономическа, дипломатическа, в която се включват периодично различни фактори от ЕС.
По-важният момент при темата за автокефалията на украинската църква е, че е свързано с нещо много по-важно – с много целенасочена битка срещу православието, единното православие.
Православието е един от основните врагове на католицизма, независимо, че се говори за сътрудничество.
През последната седмица римокатолическия глава на църквата много активно обикаля именно прибалтийските републики и всичко минава под знака да се обединим срещу засилващата се опасност от Русия.
Когато един високопоставен свещеник коментира нещата в контекста на конфликт, а не в контекста на сътрудничеството, това означава, че това е част от по-голямата битка за глобалното противопоставяне, където идеологията в контекста на църковните догми и на лозунгите за единство, са с конкретни цели и пак са ориентирани към намаляването на силата и въздействието на православието като един сериозен инструмент, но и гаранция за едно обединено общество – православните общества и народи“.