Правителството трябва да действа от позициите на по-добра координация на икономиката, защото не личи през последните месеци да има ясна координация. Това може да доведе до перфектна ценова буря.
При 3,5% годишна инфлация до месец август, ако се вдигне цената на газта, на водата, на хляба, изменението на една базисна цена води до повишение на всички останали – това означава, че правителството трябва да очаква не само перфектна ценова буря, но и социално недоволство, ако не намери начини да вдига с по-висок темп и заплати, и пенсии, и доходи на най-бедните хора от населението.
Това каза икономистът проф. Боян Дуранкев в интервю за предаването „12+3“.
„Годишната инфлация за август 2018 година спрямо август 2017 година е 3,5%, което означава, че преди да започне новото повишение на цените вече имаме една ненормална ситуация, тъй като в страните-членки на ЕС се допуска от икономистите, че ръстът не цените до 2% годишно е донякъде социално приемлив, докато в България се очаква това да бъде два пъти повече независимо от предстоящите поощрения за нарастване на други цени, т.е. тази година се оказва нещо като извънредна година в България. 3,5% средно означава за обикновения, малкия човек, хората с по-ниски доходи от екзистент минимума, който е фиксиран на 321 лева на човек, това означава, че инфлацията за малкия човек не е 3,5%, а може ни 6-7%. Обратно казано – цената на работната сила вероятно ще бъде проблемна“, обясни още икономистът.
Проф. Дуранкев изрази мнение, че се увеличава разделението на населението на бедни и богати: „След като България има толкова висока динамика на цените на инфлацията, същевременно България остава с най-разделената нация, т.е. 1% богати и 50-60%, които оцеляват ден за ден и за които е притеснително 10 стотинки повишение на цената на хляба“.
Икономистът смята, че между търговците на хляб се е формирал „скрит картел“:
„Цената на хляба не се формира само от себестойността, но и от печалбите и ако печалбата за обикновения производител на хляб е около 10%, то за търговците тя достига 40-45%.
Оказва се, че имаме нещо като „скрит картел“ сред големите търговски вериги, които повишават цените на хляба и на някои други стоки. При това положение един разговор само с производителите на хляба или само с търговците не върши работа. Ако имаше държавни производители на хляб с 10% и да го реализира с 10% търговска надценка в собствени гастрономи, цената на хляба щеше да бъде около 60 стотинки, а не 1,10 лева. Един разговор няма да оправи нещата, но един предварителен разговор беше задължителен.
Ако се допусне другият вариант – да се даде 5% ДДС на хляба, това също няма да зарадва крайният потребител , а преди всичко производители и търговци, защото те ще си увеличат печалбите.
Те ще намалят с 2-3-5 стотинки цената на хляба, но ще увеличат собствените си печалби, т.е. това не върши работа“.
Според проф. Боян Дуранкев добра данъчна практика би следвало да бъде въвеждането на семейно подоходно облагане:
„На тези семейства, които са под 321 лева на човек, да се дават т.нар. субсидии за оцеляване – нещо, което се прави в други страни“.