(статиите от чуждестранните медии изразяват единствено оценката на чуждите медии, но не и позицията на редакцията. Публикуваме ги, за да предоставим възможност на читателите си правилно и самостоятелно да се ориентират в международната обстановка, бел.ред.)
Превод от изданието Haaretz, Израел:
Изминаха 45 години от момента, в който руската мечка бе изгонена от Близкия Изток по време на войната на Съдния ден, но ето, че тя се върна.
Сега, както и тогава, Русия не е наш съюзник, а руснаците не решават проблемите — те ги създават.
Русия: Израел носи отговорност за сваления над Сирия самолет, той тенденциозно ни въведе в заблуждение.
-
Нетаняху предупреждава Путин: С-300 е в ръцете на безотговорни хора и това поставя под заплаха целия регион.
-
След като бе свален самолета-разузнаваче, Русия доставя на режима на Асад комплекса С-300.
«Страхувайте се от данайците, носещи дарове». С тези думи жрецът Лаокон предупреждаваше жителите на Троя за коварството на древните гърци. Но троянците не взеха предвид предупреждението и вкараха в града даровете на своите врагове — празния отвътре дървен кон. През нощта гръцките войни тайно се измъкнаха от вътрешността на коня, отвориха градските врати и завзеха Троя.
Предупреждението на Лаокон стана символ на подозрителността, с която трябва да се отнасяме към врага, когато той започва да те обсипва с милостиня. Спомням си думите на жреца всеки път, когато на премиера на Израел бе оказван царски прием в Кремъл.
Президентът Владимир Путин обсипваше Бинамин Нетаняху с многобройни почести, а израелското правителство считаше вазимодействието между Армията на отбраната на Израел и руските въоръжени сили за решен въпрос.
Но когато сирийците свалиха руския разузнавателен самолет, цялата хармония и общи интереси се разбиха на парчета.
Настана моментът на преоценка на ценностите, време е да разберем, че 45 години след като руската мечка бе изгонена от Близкия Изток по време на войната на Съдния ден, той се върна и заплашва Израел.
Сега, както и тогава, Русия не е наш съюзник, руснаците не решават проблемите — те ги създават.
Защото те стопанисват Сирия, а иранската армия, Сирия и «Хизбулла» могат да укрепнат и да се усилят само под тяхна защита и покровителство.
Затова взаимодействието по въпросите за сигурността, в името на което запазване командващият ВВС на Израел унизително бе повикан в Москва, може да се окаже капан.
Руснаците могат да баламосват Израел и да го подмамват, докато оста на на злото не разположи военното си присъствие в Сирия и Ливан и не блокира напълно въздушното пространство за израелските ВВС.
Тревога предизвиква също ситуацията, налагаща се в западна Сирия.
Руснаците създадоха в Тартус на брега на Средиземно море крупна военно-морска база.
За три години руският ВМФ още повече се приближи към израелските газодобивни установки, а това може да се превърне в реална заплаха.
Нещо повече, контролът на руския ВМФ над източното Средиземноморие може да създаде опасност не само за добива на природен газ, но и за неговите доставки.
Планът за прокарването на тръбопровод от израелското крайбрежие през Кипър в Гърция и Италия може да се превърне в заложник на Путин.
Руско-иранската ос, чието съществуване всячески се отрича, също укрепва. Руснаците и иранците днес контролират значителна част от нефтопровода, положен на стотици километрни от иракския Киркук до пристанище Триполи.
Този построен през 1930-те години тръбопровод, чието разклонение достига до Хайфа, спря да прехвърля нефт преди много години. Но по построения по онова време път иранците днес прехвърлят оръжие и бойци в Сирия и Ливан.
Ключовият въпрос е в това, няма ли намерение Путин да се възползва от този маршрут за прехвърляне на нефт от Иран чрез Ирак и Сирия в пристанище Тартус, а след това да го продава в Европа без посочване на източника на доставка.
Между Русия и Иран могат да се формират близки интереси по повод използването на тръбопровода, тогава Техеран ще получи възможност да избегне ембаргото, въведено против неговия неф от САЩ.
Контролът на Русия и Иран над този тръбопровод създава заплаха не само за Израел.
Това трябва да безпокои САЩ и всички негови съюзници.
Бидейки фронтова държава, Израел е задължен да промени своята стратегия.
Той трябва да провежда политика на «уважение и подозрителност» по отношение на Русия и да изведе администрацията на Тръмп от парализата.
Неизбежно възниква въпросът: всичи ли играчи, които са на наша странна, играят играта с чисти ръце? Откровено казано, длъжна съм да кажа, че скоро ще започне да ми липсав Барак Обама.
Превод и редакция: Петя Паликрушева
Източник: Haaretz, Израел