В Държавния архив на Русия се откри изложба, посветена на Мюнхенския сговор — сделката между западните държави и хитлеристка Германия, решила съдбата на Чехословакия.
Съветските власти възразявали срещу прекрояването на границите в Европа, но в гласа на СССР не се вслушвали.
В експозицията има съобщения от разузнаването,
телеграми на резидентите, документи с гриф «строго секретно», а също една от знаменитите лули на Сталин.
ГОВОРИ АГЕНТ «Девушка»
Срещата между Германия, Франция, Великобритания и Италия се състояла в Мюнхен на 29 и 30 септември 1938 година. Срещата на високо ниво между Хитлер, Чембърлейн, Даладие и Мусолини била
предшествана от дипломатическа подготовка, която засегнала всички световни столици.
Москва знаела, че емисарите бродят по Европа и водят преговори. Те били следени от съветски осведомители
на най-различни нива. Събраната информация постъпвала в Кремъл.
На изложбата в Държавния архив на Русия са представени
спецсъобщения на разузнавателното управление на Червената армия, донесения от посолството, шифровки от тайни агенти, записки на съветски кореспонденти
извън граница.
Източниците на информация в особено секретните случаи не се разкривали дори на вожда Сталин.
Например, от меморандума номер 8480 следа, че съветското ръководство е имало таен агент в германското правителство на име «Девушка».
«Девушка съобщава: Чембърлейн пристигна в Германия със следното предложение за Хитлер: незабавна демобилизация на Германия, свикване на конференция на четирите държави, отзоваване
на чехословашките войски от Судетска област и установяване там на международна полиция».
Според сведенията
на същия източник, нацистите са отказали предложението.
«Хитлер не
позволи договорка с Чембърлейн, в четиричасова реч настоя за връщането на всички стари колонии на Германия, ненамеса в делата на Германия за оказване «помощ на судетските немци», докладвала Девушка.
Основната посока на съветските усилия през 1938 година са опитите за сближаване със западните страни срещу Хитлер.
Както е известно, тези опити не се увенчали с успех.
Документите показват разочарованието на съветските дипломати от нежеланието на Франция да повярва, че СССР е готов да окаже действена помощ на Чехословакия в случай на нападение от страна на нацистите.
В шифротелеграма от Швейцария до наркома за външните работи Максим Литвинов съветският информатор съобщава: «От това, което стана ясно за разговорите с французите, се изясни, че те продължават да се правят на глупаци, правейки се, че не
са разбрали нашия отговор, и свеждат всичко
само до предложение да се действа чрез Лигата на Нациите».
От други документи следва, че Москва е разглеждала възможността да прехвърли войски през Румъния и да получи негласната подкрепа на Букурещ. Но аргументите на Кремъл не оказали въздействие нито върху
Париж, нито върху Лондон.
Съветските осведомители отбелязвали засилване на «обидата» на поляците заради второстепенното им положение в Европа.
Полша се надявала да поправи ситуацията, разширявайки границите си.
«Моите колеги от дипломатическия корпус от Великобритания и Швеция казват, че Варшава е против чехите, дари ако немците да не са искали това», пише в Москва военният аташе в Полша полковник Рибалко.
Други документи информират за сътрудничество на немците с поляците.
На отделен стенд са изложени лични вещи на Сталин: лупа, автоматична писалка с инициали «И. В. С.» и една от лулите му — на фона на картата на континента.
В мултимедийната зала е разположен екран с интерактивна карта на Европа преди и след Мюнхенското споразумение.
Картата нагледно показва, че политиката на помирение с нацистите, която избрали Франция и Великобритания през 1938 година, не донесла резултати.
Судетската област не била достатъчна на Хитлер и той ударил цяла Чехословакия.
Скоро същата участ застигнала и Полша.
Москва през 1938 година не успяла да обедини силите на Запада срещу общия враг.
Но усилията на Кремъл не останали незабелязани.
В един от секретните документи, представени на изложбата, се съобщава за среща на информатор с подалия оставка чехословашки президент Бенеш.
Униженият и предаден политик казвал, че «на изток от Чехословакия има приятел, който до край е верен на своите ангажименти».
Петя Паликрушева