Украйна — от гражданска към религиозна война

През последните месеци в украинските медии редовно се появяват съобщения, че по инициатива на президента Порошенко съвсем скоро в страната ще бъде създадена «национална» православна църква, независима от Московската патриаршия, която ще сложи край на църковния разкол в Украйна и ще съдейства за ускоряването на нейната евроинтеграция.

Както е известно, опитите за създаване на поместна украинска църква, различна от сегашната канонична Украинска Православна Църква, която е автономна църква в рамките Московската Патриаршия, датират още от началото на 90-те години на миналия век. Първият такъв опит доведе до появата на т.нар.

Украинска Православна Църква на Киевската Патриаршия, създадена от тогавашния митрополит на Киев Филарет с подкрепата на първия президент на независима Украйна Леонид Кравчук.

И тъй като действията му бяха в очевиден разрез с всички църковни канони, Филарет първо получи забрана да служи, а през 1997 дори беше отлъчен от църквата. В момента, Киевската Патриаршия, която не е призната от нито една православна църква по света, има 34 епархии, докато официално признатата Украинска Православна Църква на Московската Патриаршия — 54 епархии .

Пак през 90-те години, в страната беше възстановена и т.нар. Украинска Автокефална Православна Църква, създадена през 20-те години на века от група националистически настроени украински свещеници, която с течение на времето престава да съществува. В момента, тази църква, която също не е призната от никого, се ползва с доста ограничено влияние.

През 2008, тогавашният президент на Украйна Виктор Юшченко се опита да получи подкрепата на Вселенския патриарх и предстоятел на Цариградската Патриаршия Вартоломей за създаването на независима украинска църква.

На свой ред, сегашният държавен глава Петро Порошенко, обяви създаването на автокефална църква в Украйна за част от политическата си програма, обещавайки, че това може да стане факт до честването на 1030-годишнината от покръстването на Киевска Русия, т.е. до 28 юли 2018. В тази връзка, Върховната Рада двукратно се обърна с подобна молба към Вселенския патриарх (през 2016 и, съвсем наскоро, през април 2018).

Интересното е, че ако всички досегашни опити не водеха до нищо реално, а самият Вартоломей твърдеше, че проблемите, касаещи църковното единство могат да бъдат решени само с канонични, а не с политически средства, напоследък изглежда, че той е на път да промени мнението си.

Така, в отговора на Цариградската Патриаршия на последната молба на Върховната Рада, се казва, че «Вселенската Партиаршия се грижи за съхраняването на православното единство и за православните църкви в целия свят, включително за украинския православен народ, който получава християнската вяра и светото кръщение именно от Константинопол.

Като истинска църква-майка, разгледахме въпросите, свързани с църковната ситуация в Украйна и след като получихме от църковните и светските власти, молба за предоставяне на автокефалия, решихме да си взаимодействаме тясно с всички братски православни църква по този въпрос».

В тази връзка възниква закономерният въпрос, за каква молба от църковните власти в Украйна става дума, след като единствената, призната от всички, православна църква в тази страна — Украинската Православна Църква на Московската Патриаршия, не е искала никаква автокефалия от Вартоломей.

Тоест, на практика, Цариградската Патриаршия погазва църковните канони, като от една страна реагира на обръщението на светските власти в Киев (макар че в Украйна църквата е отделена от държавата), а от друга — негласно поощрява с поведението си украинските разколници.

Освен това, представяйки се за «църква-майка» на Киев, Цариградската патриаршия очевидно се опитва да оспори собствения си акт от края на ХVІІ век (1686), с който тогавашният Вселенски патриарх Дионисий ІV Муселимис предава украинската православна църква под юрисдикцията на Московската Патриаршия.

В тази връзка, някои експерти не изключват възможността Цариградската Патриаршия да опита да създаде в Украйна църква, намираша се изцяло под нейна юрисдикция, но ползваща се с известна автономия, което би и позволило да проточи да безкрайност процеса на създаването на истинска украинска автокефална църква.

Както е известно, тя вече реализира подобен сценарий в друга постсъветска държава — Естония, предоставяйки (с активната подкрепа на властите в Талин) на местната разколническа Естонска апостолска православна църква, правото на автономна структура под юрисдикцията на Цариградската Патриаршия.

Във връзка с решението на Вселенският патриарх Вартоломей да разгледа молбата на украинския президент Порошенко в Украйна да се създаде «нова единна автокефална църква» вместо каноничната Украинска Православна Църква на Московската патриаршия и двете непризнати църкви – Украинската Православна Църква на Киевската Патриаршия и Украинската Автокефална Православна Църква, възникват няколко важни въпроса.

На първо, място, дали Вартоломей смята че именно Цариградската Патриаршия е църквата-майка на православната църква в Украйна, а не Руската Православна Църква която беше такава през последните почти 350 години?

В тази връзка ще припомня, че след като Вселенският патриарх обяви Цариградската Патриаршия за «църква-майка на всички балкански народи», това провокира изключително остра реакция у нас. Така, в широко оповестената официална позиция на една от управляващите в България партии — ВМРО-БНД, се посочва:

«Ваше светейшество, не сте прав, че Цариградската Патриаршия е духовен лидер на Балканите. Народите на Балканите още от Средновековието насам предпочетоха свои, народни, независими и сестрински църкви. Това е отражение на дълбокия демократизъм на хората в този кът на света».

Очевидно, в руслото на традицията на „източния папизъм”, патриарх Вартоломей претендира за първенство в Православния свят.

Това обаче рязко контрастира с незначителното международно влияние и изключително унизителното положение на Цариградската Патриаршия в Турция.

Патриарх Вартоломей съвсем неоснователно твърди, че представлява цялото църковно единство, че оглавява всички православни вярващи в света (включително православните общности в Америка) и, че координира и инициира действията на поместните църкви, разбирайки под това водещата роля на Константинопол при свикването на събори и на междуцърковни и междуконфесионални срещи.

Не по-малко важен е и друг въпрос — дали Вартоломей действително желае в Украйна да бъде създадена етнофилетична (украинска) църква вместо Украинската Православна Църква на Московската Патриаршия, която обединява много народи, и то при положение, че при последното си посещение в България самият Вартоломей категорично осъди етнофилетизма (т.е. обвини във филетизъм Българската Православна Църква, което предизвика голям скандал и доведе до отказ на премиера Борисов да го приеме).

Най-важното в случая обаче е, склонен ли е Вселенският патриарх да провокира в Украйна (където от четири години насам се води гражданска война) и религиозен сблъсък и кой би имал интерес украинският конфликт да се задълбочи, ограничавайки възможностите на Киев да изпълни Споразуменията от Минск?

Между другото, интересно е и, какво мисли за всичко това президентът на Асоциацията на българите в Украйна Антон Киссе, който е носител на ордена на Украинската Православна Църква на Московската Патриаршия «Свети Равноапостолни княз Владимир» и който през миналата 2017 категорично се обяви против посегателствата на украинските крайни националисти срещу представители на българската общност в страната.

Стефан Маринов