Очакваният живот на правителството и пряката му връзка с Преспанското споразумение се потвърждават по същество от последните развития във и извън Гърция.
Изказванията на министъра на отбраната (и лидер на Независими гърци — б.ред.) вчера (във вторник — б.ред.) за край на сътрудничеството на Независими гърци със СИРИЗА в момента, в който Преспанското споразумение бъде внесено за ратификация в парламента, в комбинация с изказванията на премиера миналата неделя в Солун, където Алексис Ципрас фактически отложи решенията за сътрудничеството си с партията на Панос Каменос за февруари 2019 г., определят рамката на политическите процеси. Ако в крайна сметка споразумението бъде внесено в гръцкия парламент през февруари или март 2019 г., оттеглянето на
Независими гърци от управляващото мнозинство ще принуди СИРИЗА да продължи като еднопартийно правителство на малцинството и да поведе страната към четворни избори през май следващата година. Ципрас говори за октомври 2019 г., но е ясно, че удължаването на живота на кабинета с шест месеца след гласуването на Преспанското споразумение във формат на правителство на малцинството най-вероятно е невъзможно .
Същевременно постепенното ограничаване на триумфалните изказвания, които прави министър председателят на Бившата югославска република Македония (БЮРМ) Зоран Заев, подсказва съществуването на диалог между него и Ципрас с цел балансиране на вътрешнополитическата ситуация в Гърция. Многократните декларации на Заев за гарантирането на «македонския» език и на «македонската» идентичност помагат на славомакедонското правителство да лансира отговора «да» на референдума, но имат същевременно нежелано политическо въздействие в Гърция.
Ципрас обаче изглежда убеден, че Преспанското споразумение укрепва образа му на надежден за Запада лидер, който дава резултати въпреки неблагоприятната среда.
Този възглед беше обширно застъпен и в изказването му вчера (онзи ден — б.ред.) в Страсбург, където се спря на политиката, която следва правителството му на Балканите, но и в по-широкия регион.
«След 26 години на пагубно господство на национализма, успяхме с премиера Заев да обърнем страницата и да достигнем до едно взаимноприемливо споразумение», каза Ципрас.
Той даже описа Преспанското споразумение като един текст, който «може да стане модел за разрешаване на споровете в нашия регион». Особено топли думи за сключването на Преспанското споразумение от правителството каза заместник председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис. В изказването си на дебата в Европарламента той заяви:
«Отдавам заслуженото на смелостта на Ципрас и на сътрудниците му за преодоляване на безизходицата с БЮРМ».
Решението на Ципрас да стигне докрай в ратификацията на Преспанското споразумение в рамките на утвърдения график и въпреки предизвестеното по същество разпадане на правителствената коалиция е видно от една страна от изявленията на негови близки сътрудници като председателя на парламента Никос Вуцис, а от друга страна — от серия решения, които подсказват, че съществува такова планиране.
Най-скорошният пример е реорганизацията на кабинета и назначаването на Маркос Боларис за заместник министър на външните работи, а веднага след това — и на председателското място в Смесената научна комисия между Атина и Скопие за отстраняване на иредентизма от учебниците.
Боларис беше един от критиците на Преспанското споразумение и в правителството се оценява виждането му за атмосферата в Северна Гърция. Вчера (онзи ден — б. ред.) той заяви по радио «24/7», че «те би трябвало да се наричат славомакедонци, а езикът им — славомакедонски. Имаше преговори, постигнахме компромис, който решава основни за нас въпроси».
/БТА/в. «Катимерини», Атина